Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Влюбих се в шефа ми, който е с 20 г по-голям

Влюбих се в шефа ми, който е с 20 г по-голям

Влюбих се в шефа ми, който е с 20 г по-голям
Чета от доста време историите тук, често коментирам и давам съвети на момичетата, които изливат душите си и търсят малко подкрепа от непознати. Осъзнавам колко е нелепо това, но ето че дойде моментът, в който и аз ще потърся вашето мнение за моята първа история.

Преди три години приключих една много неприятна, болезнена физически и психически връзка, от която се опитвах да се откъсна от години и накрая някакси с много усилия и малко късмет успях. Не знаех какво ще правя занапред, не знаех къде да отида и с какво да се занимавам, бях стресирана, наранена и загубила воля за живот от всичките години на тормоз и неприятности, които бях преживяла.

Работих и гледах да не мисля за всичко, което ми беше минало през главата и един ден телефона ми звънна и отсреща приятен мъжки глас ме покани да работя при него. Оказа се, че този мъж ме е забелязал на предишната ми работа, свързал се е с шефката ми и я е попитал какво ще правя, когато сезонът свърши и дали бих се съгласила да започна работа при него.

Тя му дала телефона ми и той ми звънна, престави се и се уговорихме да си помисля ден - два и тогава да му звънна с отогвор. Съгласих се и след седмица вече пътувах към новото си работно място. Настаних се, запознах се с колегите, с него и съпругата му, много мили и приятни хора, доста по възрастни от мен, но ме накараха да се почувствам като у дома си. Започнах работа още на следващия ден, той беше много мил, помагаше ми, даваше ми съвети, научих много от него, все неща, които са ми полезни и днес, макар вече да не съм в тази сфера на бизнеса.

В началото всичко беше нормално и по никакъв начин не съм си представяла, че този мъж ме е забелязал от месеци и е чакал момента, в който ще стана част от екипа му. Беше внимателен, отделяше ми много време, идваше през деня, което правеше рядко, сядахме и си говорехме сякаш се познавахме от години. С времето започнах да се привързвам към него по-скоро като към баща, отколкото като към мъж, но неговите планове бяха други.

Той е от хората, които когато поискат нещо правят и невъзможното, за да го получат, а в случая той искаше мен. Започна да ми прави комплименти, да ме изненадва, да ми дава все повече отговорности в работата, да ми поверява много неща и полека лека нашите отношения се задълбочиха. Излизахме на кафе, когато не бях на работа, виждахме се тайно, привързахме се страшно много един към друг.

Аз го чувствах много близък, сякаш бях намерила сродната си душа, макар че имахме близо 20 години разлика. Но тогава това не беше от значение. Важни бяхме само ние, само това, което се зароди между нас. Изживявахме пълноценно всеки миг, който си открадвахме, криехме се, пазехме се от всичко и от всички, искахме се и се страхувахме от това, в което се бяхме забъркали. Но любовта както казват е сляпа, тя идва без да пита, удря тя сякаш с камък по главата и те изтрелва в космоса без да можеш да и се противопоставиш. Не го бях планирала, но той беше. Той е искал да завърже контакт с мен и го постигна.

И така в продължение на 4 месеца ние станахме толкова близки, той така силно се привърза към мен и аз към него, че се чувахме по милион пъти на ден, пишехме си безброй съобщения и си липсвахме във всяка една секунда, в която не бяхме заедно. Страстта ни беше толкова силна, че не можехме вече да я крием. И тогава започнаха проблемите.

Първо с колегите, на които той ме беше назначил като началник, а след това и със съпругата му, която започна да подозира, че между нас става нещо. Той не можеше вече да скрие симпатиите си към мен, аз също. Хвърляхме си погледи, все намирахме повод да сме близо един до друг и това не остана незабелязано от околните. В града започнаха да се носят слухове за нас, тъй като него всички го познаваха, аз аз бях едно непознато момиче, което изведнъж стана тема номер 1.

Той ме обсипваше с внимание, подаръци и комплименти, караше ме да се чувствам като принцеса, за него бях сбъдната мечта. Подкрепяше ме, даваше ми сигурност и спокойствие, нещо, което така ми липсваше през последните години. Ето защо когато дойде деня, в който трябваше да си тръгна, аз рухнах. Той също. Плачехме и си говорехме с часове, лиспвахме си страшно много един на друг, не можехме да повярваме, че вече няма да се виждаме всеки ден.

Обстоятелствата наложиха аз да си тръгна, защото вече не можех да живея с тежестта от това, че моето щастие е причина за страданието на една невинна и добра жена, неговата съпруга. Тя беше мила и кротка, прие ме много добре в началото. Не съм искала нито за миг да я наранявам, знаех че го правя, но просто не можех да спра да търся своето щастие. И в момента, в който осъзнах, че така наранявам нея просто си тръгнах.

Това беше най-доброто, което можех да направя. Не можех да върна времето назад, ако можех никога нямаше да позволя това да се случи, но за моите тогава 23 години не бях достатъчно зряла за да го предотвратя. Не искам да се оправдавам, не иска да звуча като жертва, просто искам вашето мнение.

Независимо дали е хубаво и лошо. Вероятно повечето коментари ще са негативни, насочени срещу мен, аз го разбирам и съм съгласна, но съм сигурна, че има много жени и момичета, които са били на мое място и ще ме разберат. Благодаря ви предварително за коментарите, ще ми бъдат полезни, каквито и да са те!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (15)

Изпрати
Другата
Другата
04.03.2014 09:03
Здравей, мила моя,, коя е тя,,твоята история ми напомни моята от преди 17 години и аз бях тогава на 23. При мен нещата приключиха, но не съвсем, като при теб. Разделихме се след около 3 години връзка. Много хора бяха наранени, но на мен не ми пукаше, нали Обичах!? Заминах, за да прекратя този ад и знаеш ли той идваше и се започваше всичко отначало. След време се омъжих мислех, че обичам съпруга си, но уви само съм си мислила така. Онзи мъж не излизаше от главата ми.Родих и детенце, прекрасно момиченце и си мислех, че ето имам си всичко, което съм искала, дете, дом, семейство, но не и Любов.Преди две години отново случайно може би, но не съвсем, защото аз вярвам в съдбата отново го срещнах онзи чуждия мъж.От тогава отново имаме връзка и тя е по-силна от преди, но с тази разлика, че сега и аз имам семейство, което привидно е такова.Не се разбираме със съпруга ми и интимните ни отношения са прекратени повече от 4 години. Не се чувствам отново виновна, както преди, защото искам да живея моя си живот, а не този който искат другите от мен.Не знам до колко е правилно твоето решение, което си взела все пак ти определяш правилата си.В заключение ще ти кажа ,,НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ИЗЖИВЯНАТА НА 100 ПРОЦЕНТА ЛЮБОВ,, пък било и тя забранена! Успех ти желая в живота!
3
0
Who am I?
Who am I?
11.02.2014 01:35
Добре си направила, мила! Моята история е същата като твоята... Но продължи много дълго - 12години. Ние и сега се виждаме за кафе, разговор и понякога нещо повече, но аз си останах стара мома. Живея с друг мъж, но не съм омъжена и нямам деца. Така и не успях да обикна друг, както него...
Навреме си се отървала! Горе главата и напред - към твоя си живот. Не си слагай пречки и се отърси от мисълта за него.
ИМАШ ПРАВО ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА и начина да го постигнеш е само в твоите ръце. Бъди силна и си вярвай. Сложи си розовите очила и си намери твоя човек. УСПЕХ!
4
0
ѝ
ѝ
11.02.2014 01:02
Сигурно много момичета биха могли да се влюбят в шефа си. Но ти имаш право да създадеш собствено семейство и да си щастлива. Въпросният господин не може да ти даде това, от което имаш нужда. Но историята помни всякакви случаи....
0
0
Кики
Кики
29.01.2014 23:52
Хубаво осъзнала си се, но.... ще създадеш семейство, и точно когато всичко е наред се появи малка или голяма няма значение какво ще правиш? Виждаш никой не е застрахован !
0
0
феникс
феникс
12.01.2014 11:15
Тази история изумително напомня на моята, с тази разлика, че моята "греховна връзка" продължава близо 17 години, много по-дълго от 1 средно-статистически семеен живот. Аз също съм семейна, с деца, но за жалост "мъжът на живота ми" не е моят съпруг. Голяма част от съзнателния си живот прекарах в ролята на "другата" жена, но този вариант е за предпочитане, пред този на застаряващата мамена съпруга. Няма да разказвам историята си, която е почти 1:1 с твоята, но искам да ти кажа, че не бива дори за миг да се чувстваш виновна за това, че търсиш любовта и щастието си. В крайна сметка, както пише в "Прикованият Прометей", човек сам е творец и ковач на съдбата си. Човек трябва да обича и уважава, на първо място, себе си, за да получи обич и уважение и от другите. Предполагам, че много от жените ще ме порицаят и осъдят, но аз не съм лош или безчувствен човек. Напротив, живея с болките на всяко същество и държа на старите, вече почти забравени ценности. Но искрено вярвам, че когато срещнеш истинската любов, макар и извън общоприетите стандарти, нищо от това, което вършиш не е грешно или аморално. Човек може да има само 1 "сродна душа" и ако има късмета да я срещне, то тези чувства продължават не само до края на живота, но и след това. Помни, че едва ли някой би се отказал от щастието си, заради теб или би те потупал по рамото за подобна постъпка. Късмет!
5
1
Име
Име
11.01.2014 23:36
И аз съм на мнение, че за любовта няма граници. Когато човек обича не мисли дали наранява някой и за последствията от своите действия. Напълно те разбирам какво си чувствала към този мъж. Не се обвинявай, така е трябвало да стане, спомняй си хубавите мигове и не съжалявай. Никой няма право да те обвинява. Щом не може да разбере, най вероятно никога не е обичал.
4
0
коя е тя
коя е тя
12.01.2014 00:09
Благодаря за хубавите коментари, не съм очаквала, че ще получа такава подкрепа и разбиране от непознати хора. Не знаете колко обвинявах сама себе си за това, което се случи, колко съм плакала и колко зле се чувствах през цялото това време. Наистина любовта идва без да пита, но когато е с женен мъж е толкова болезнена и сложна, че ти се иска никога повече да не се влюбиш. Радвам се, че всичко приключи, радвам се че не продължи дърго, че тази мила и добра жена, неговата съпруга най-сетне си отдъхна. Аз бях пречка в живота и, това дори самата тя ми го е казвала и е много права. Нямах никакво право да се намесвам в живота им, те са такова прекрасно семейство, толкова се обичат, а тя го боготвори. Просто не знам как го допуснах, как се подлъгах и как позволих да стане така, че някой да плаче заради моята глупост. Надявам се само да съм вече достатъчно зряла, за да не позволя това нещо да се повтори. Никога не казвай никога, но ще направя всичко възможно тази моя грешка да ми бъде като обеца на ухото занапред. Не искам никога повече да изпитам такава вина, ужасно е, не можех да спя, не можех да ям, ходех като призрак на работа, измъчвах се, но го обичах и го исках. Това е. Благодаря ви!
2
0
крейзи - дейзи
крейзи - дейзи
10.01.2014 20:02
А твоето решение е похвално... Няма защо да съжаляваш за дъртия малоумник. Господ щи ти възнагради тади добрина...
2
2
крейзи-дейзи
крейзи-дейзи
10.01.2014 20:00
Е, аз пък продължавам да живея вече 6 месеца с тази болка.И за разлика от твоя случай,знаят доста повече хора от нас тримата, а съпругът ми така ме величае, уважава и обича, че поиска от мен да приема нещата да останат така докато го търпи любимата му... Явно малкото момиче не е достатъчно умно или поне не колкото теб ...
0
0
анонимен
анонимен
10.01.2014 18:03
Можете да се гордеете с Вашата решителност да прекратите връзката,колкото и да Ви е струвало това.Защото ,моето семейство бе разбито от една интернет връзка.Жената не се спря пред нищо,пред изживян трагичен случай в семейството.И двамата продължиха и заживяха заедно.Той изгради своето щастие за сметка на нещастието на своето семейство.Но аз мисля,че всеки ще си получи своето някога.
0
0
Малчо
Малчо
10.01.2014 16:35
Хубаво, че си се осъзнала макар и не на време, но лошото е че пича е получил това което е искал... Видял е в теб малко и наивно момиченце и дори се е възползвал а ти си получила утешителната си награда. Но не е редно да си лягаш със всеки, който е добър с теб :) Харесвам умните хора :) умеят да мислят с главата си а не с читала :) Браво на теб :) Цени приятелите и се учи от грешките :) .....
0
0
коя е тя
коя е тя
10.01.2014 16:46
Благодаря отново, искам само да отворя една малка скоба - НЕ ЛЯГАМ С ВСЕКИ КОЙТО Е ДОБЪР С МЕН. Не само той е бил добър с мен, всички са добри с мен, аз самата съм много слънчев и позитивен човек и не предизвиквам лоши чувства у никого. Имала съм разбира се доста неприятни изживявания, доста съм си патила, доста грозота и простотия съм видяла, но разбира се не предизвикана от мен самата, и то само от един единствен мъж. Просто съм попаднала на човек, който криейки истинската си същност е успял да ме спечели, в последствие показвайки рогата си. Радвам се, че оценявате избора ми по достойнство, наистина така бе редно да постъпя, дали е било навреме или не е относително понятие, все пак връзката ни продължи едва 4 месеца, а не години. Но и това не е малко от гледна точка на съпругата му, 4 месеца сълзи и мъка не са за подценяване, за което страшно много съжалявам, едно от малкото неща, за които съм съжалявала в живота си е тъгата, която и причинихме с него. Но каквото станало станало, гледам напред и се надявам животът да ми носи само радост. Благодаря!
0
0

Рейтинг

5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка: