Влюбих се в шефа ми, който е с 20 г по-голям
АнонименНовак
Чета от доста време историите тук, често коментирам и давам съвети на момичетата, които изливат душите си и търсят малко подкрепа от непознати. Осъзнавам колко е нелепо това, но ето че дойде моментът, в който и аз ще потърся вашето мнение за моята първа история.
Преди три години приключих една много неприятна, болезнена физически и психически връзка, от която се опитвах да се откъсна от години и накрая някакси с много усилия и малко късмет успях. Не знаех какво ще правя занапред, не знаех къде да отида и с какво да се занимавам, бях стресирана, наранена и загубила воля за живот от всичките години на тормоз и неприятности, които бях преживяла.
Работих и гледах да не мисля за всичко, което ми беше минало през главата и един ден телефона ми звънна и отсреща приятен мъжки глас ме покани да работя при него. Оказа се, че този мъж ме е забелязал на предишната ми работа, свързал се е с шефката ми и я е попитал какво ще правя, когато сезонът свърши и дали бих се съгласила да започна работа при него.
Тя му дала телефона ми и той ми звънна, престави се и се уговорихме да си помисля ден - два и тогава да му звънна с отогвор. Съгласих се и след седмица вече пътувах към новото си работно място. Настаних се, запознах се с колегите, с него и съпругата му, много мили и приятни хора, доста по възрастни от мен, но ме накараха да се почувствам като у дома си. Започнах работа още на следващия ден, той беше много мил, помагаше ми, даваше ми съвети, научих много от него, все неща, които са ми полезни и днес, макар вече да не съм в тази сфера на бизнеса.
В началото всичко беше нормално и по никакъв начин не съм си представяла, че този мъж ме е забелязал от месеци и е чакал момента, в който ще стана част от екипа му. Беше внимателен, отделяше ми много време, идваше през деня, което правеше рядко, сядахме и си говорехме сякаш се познавахме от години. С времето започнах да се привързвам към него по-скоро като към баща, отколкото като към мъж, но неговите планове бяха други.
Той е от хората, които когато поискат нещо правят и невъзможното, за да го получат, а в случая той искаше мен. Започна да ми прави комплименти, да ме изненадва, да ми дава все повече отговорности в работата, да ми поверява много неща и полека лека нашите отношения се задълбочиха. Излизахме на кафе, когато не бях на работа, виждахме се тайно, привързахме се страшно много един към друг.
Аз го чувствах много близък, сякаш бях намерила сродната си душа, макар че имахме близо 20 години разлика. Но тогава това не беше от значение. Важни бяхме само ние, само това, което се зароди между нас. Изживявахме пълноценно всеки миг, който си открадвахме, криехме се, пазехме се от всичко и от всички, искахме се и се страхувахме от това, в което се бяхме забъркали. Но любовта както казват е сляпа, тя идва без да пита, удря тя сякаш с камък по главата и те изтрелва в космоса без да можеш да и се противопоставиш. Не го бях планирала, но той беше. Той е искал да завърже контакт с мен и го постигна.
И така в продължение на 4 месеца ние станахме толкова близки, той така силно се привърза към мен и аз към него, че се чувахме по милион пъти на ден, пишехме си безброй съобщения и си липсвахме във всяка една секунда, в която не бяхме заедно. Страстта ни беше толкова силна, че не можехме вече да я крием. И тогава започнаха проблемите.
Първо с колегите, на които той ме беше назначил като началник, а след това и със съпругата му, която започна да подозира, че между нас става нещо. Той не можеше вече да скрие симпатиите си към мен, аз също. Хвърляхме си погледи, все намирахме повод да сме близо един до друг и това не остана незабелязано от околните. В града започнаха да се носят слухове за нас, тъй като него всички го познаваха, аз аз бях едно непознато момиче, което изведнъж стана тема номер 1.
Той ме обсипваше с внимание, подаръци и комплименти, караше ме да се чувствам като принцеса, за него бях сбъдната мечта. Подкрепяше ме, даваше ми сигурност и спокойствие, нещо, което така ми липсваше през последните години. Ето защо когато дойде деня, в който трябваше да си тръгна, аз рухнах. Той също. Плачехме и си говорехме с часове, лиспвахме си страшно много един на друг, не можехме да повярваме, че вече няма да се виждаме всеки ден.
Обстоятелствата наложиха аз да си тръгна, защото вече не можех да живея с тежестта от това, че моето щастие е причина за страданието на една невинна и добра жена, неговата съпруга. Тя беше мила и кротка, прие ме много добре в началото. Не съм искала нито за миг да я наранявам, знаех че го правя, но просто не можех да спра да търся своето щастие. И в момента, в който осъзнах, че така наранявам нея просто си тръгнах.
Това беше най-доброто, което можех да направя. Не можех да върна времето назад, ако можех никога нямаше да позволя това да се случи, но за моите тогава 23 години не бях достатъчно зряла за да го предотвратя. Не искам да се оправдавам, не иска да звуча като жертва, просто искам вашето мнение.
Независимо дали е хубаво и лошо. Вероятно повечето коментари ще са негативни, насочени срещу мен, аз го разбирам и съм съгласна, но съм сигурна, че има много жени и момичета, които са били на мое място и ще ме разберат. Благодаря ви предварително за коментарите, ще ми бъдат полезни, каквито и да са те!
Преди три години приключих една много неприятна, болезнена физически и психически връзка, от която се опитвах да се откъсна от години и накрая някакси с много усилия и малко късмет успях. Не знаех какво ще правя занапред, не знаех къде да отида и с какво да се занимавам, бях стресирана, наранена и загубила воля за живот от всичките години на тормоз и неприятности, които бях преживяла.
Работих и гледах да не мисля за всичко, което ми беше минало през главата и един ден телефона ми звънна и отсреща приятен мъжки глас ме покани да работя при него. Оказа се, че този мъж ме е забелязал на предишната ми работа, свързал се е с шефката ми и я е попитал какво ще правя, когато сезонът свърши и дали бих се съгласила да започна работа при него.
Тя му дала телефона ми и той ми звънна, престави се и се уговорихме да си помисля ден - два и тогава да му звънна с отогвор. Съгласих се и след седмица вече пътувах към новото си работно място. Настаних се, запознах се с колегите, с него и съпругата му, много мили и приятни хора, доста по възрастни от мен, но ме накараха да се почувствам като у дома си. Започнах работа още на следващия ден, той беше много мил, помагаше ми, даваше ми съвети, научих много от него, все неща, които са ми полезни и днес, макар вече да не съм в тази сфера на бизнеса.
В началото всичко беше нормално и по никакъв начин не съм си представяла, че този мъж ме е забелязал от месеци и е чакал момента, в който ще стана част от екипа му. Беше внимателен, отделяше ми много време, идваше през деня, което правеше рядко, сядахме и си говорехме сякаш се познавахме от години. С времето започнах да се привързвам към него по-скоро като към баща, отколкото като към мъж, но неговите планове бяха други.
Той е от хората, които когато поискат нещо правят и невъзможното, за да го получат, а в случая той искаше мен. Започна да ми прави комплименти, да ме изненадва, да ми дава все повече отговорности в работата, да ми поверява много неща и полека лека нашите отношения се задълбочиха. Излизахме на кафе, когато не бях на работа, виждахме се тайно, привързахме се страшно много един към друг.
Аз го чувствах много близък, сякаш бях намерила сродната си душа, макар че имахме близо 20 години разлика. Но тогава това не беше от значение. Важни бяхме само ние, само това, което се зароди между нас. Изживявахме пълноценно всеки миг, който си открадвахме, криехме се, пазехме се от всичко и от всички, искахме се и се страхувахме от това, в което се бяхме забъркали. Но любовта както казват е сляпа, тя идва без да пита, удря тя сякаш с камък по главата и те изтрелва в космоса без да можеш да и се противопоставиш. Не го бях планирала, но той беше. Той е искал да завърже контакт с мен и го постигна.
И така в продължение на 4 месеца ние станахме толкова близки, той така силно се привърза към мен и аз към него, че се чувахме по милион пъти на ден, пишехме си безброй съобщения и си липсвахме във всяка една секунда, в която не бяхме заедно. Страстта ни беше толкова силна, че не можехме вече да я крием. И тогава започнаха проблемите.
Първо с колегите, на които той ме беше назначил като началник, а след това и със съпругата му, която започна да подозира, че между нас става нещо. Той не можеше вече да скрие симпатиите си към мен, аз също. Хвърляхме си погледи, все намирахме повод да сме близо един до друг и това не остана незабелязано от околните. В града започнаха да се носят слухове за нас, тъй като него всички го познаваха, аз аз бях едно непознато момиче, което изведнъж стана тема номер 1.
Той ме обсипваше с внимание, подаръци и комплименти, караше ме да се чувствам като принцеса, за него бях сбъдната мечта. Подкрепяше ме, даваше ми сигурност и спокойствие, нещо, което така ми липсваше през последните години. Ето защо когато дойде деня, в който трябваше да си тръгна, аз рухнах. Той също. Плачехме и си говорехме с часове, лиспвахме си страшно много един на друг, не можехме да повярваме, че вече няма да се виждаме всеки ден.
Обстоятелствата наложиха аз да си тръгна, защото вече не можех да живея с тежестта от това, че моето щастие е причина за страданието на една невинна и добра жена, неговата съпруга. Тя беше мила и кротка, прие ме много добре в началото. Не съм искала нито за миг да я наранявам, знаех че го правя, но просто не можех да спра да търся своето щастие. И в момента, в който осъзнах, че така наранявам нея просто си тръгнах.
Това беше най-доброто, което можех да направя. Не можех да върна времето назад, ако можех никога нямаше да позволя това да се случи, но за моите тогава 23 години не бях достатъчно зряла за да го предотвратя. Не искам да се оправдавам, не иска да звуча като жертва, просто искам вашето мнение.
Независимо дали е хубаво и лошо. Вероятно повечето коментари ще са негативни, насочени срещу мен, аз го разбирам и съм съгласна, но съм сигурна, че има много жени и момичета, които са били на мое място и ще ме разберат. Благодаря ви предварително за коментарите, ще ми бъдат полезни, каквито и да са те!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (15)
Изпрати
За съжаление живеем в един изцяло материален свят.Сигурен съм,че ако само те беше поканил на работа,без всичките подаръчета и кафенца(или там каквото сте правили),никога е нямало да се влюбиш.Не те съдя,по-скоро ми е жал.От написаното се разбира ,че си интелигентно момиче,но дори и да не си такава(материално насочена),обществото е толкова изкривено с всичките "Азисовски" простотии и грандомании,че май е взело да става и на подсъзнателно ниво.Жалко !
Освен това искам да те поздравя за правилното решение.Все пак интелектът преди всичко.Браво ! Сигурен съм ,че Ти предстоят много хубави моменти
Освен това искам да те поздравя за правилното решение.Все пак интелектът преди всичко.Браво ! Сигурен съм ,че Ти предстоят много хубави моменти
1
0
Благодаря за коментара. Не съм материално момиче, в никакъв случай, ако бях нещата щяха да са съвсем съвсем различни, той е много богат мъж, даваше мило и драго за мен. Не искам да се оправдавам, както казах в началото го приемах като баша, а не като мъж, всичко стана постепенно и не е било заради подаръците, те започнаха когато връзката ни премина на друго ниво, от кафетата и разговорите към интимната част. Наистина е жалко, че живеем в толкова материалне свят, повярвай познавам момичета и жени, които са именно такива и това винаги ме е отвращавало. Аз съм хубаво момиче, не искам да прозвучи нескромно, но няма смисъл да си кривя душата, никога не ми е липсвало мъжко внимание, ухажори и доста богати мъже, които са искали да бъдат с мен. Но винаги и във всичко съм търсила любов и сигурност, това са най-важните за мен, а и за много други жени неща. Една истинска жена, в каквато смятам, че се превърнах с времето никога не търси само материалната изгода от една връзка. Това търсят несигурните, комплексирани и повърхностни момичета, на каквито съм се нагледала, доста такива има в моето обкръжение за жалост. Но както и да е, искам просто да е ясно, че любовта ми към този мъж не се основаваше на финансова изгода, а беше породена именно от любовта и сигурността, които получавах от него, неща, които ми лиспваха страшно много при предишната ми връзка, от която толкова много страдах. Благодаря.
1
2
20 години разлика си е много 23 - 43 ами да той си е в криза на средната възраст и си мисли, че като завърти една авантюра и си въобрази колко е влюбен нещата ще се оправят. Възползвал се е от неопитноста и наивноста ти, още повече самия факт, че ти е бил шеф. Радвам се че си осъзнала и си се отървала от нещо което на момента може да ти е изглеждало като най-невероятното в живота ти а всъщност те е дърпало надолу.
0
1
Любовта няма граници :)
1
1
Момиче, намери си някой на твойте години и не разваляй семейства защото ако бях на мястото на съпругата секи ден по колко пъти те срещна щеше да хвърчи перошина от теб!!! Знаеш ли колко много ги обичам такива малки пикли да ми се бъркат в живота? Бедна ти е фантазията!!!!
0
8
Явно сте с богата фантазия, но не чак до там, та да прозрете факта, че ако един мъж реши да кръшка няма сила, която да го спре!!!!!!!!!!!!
8
0
Благодаря и за вашият коментар, очаквах да има доста негативни такива, но искам само да отбележа, че не съм развалила семейството му. Той е със съпругата си, никога не е мислил да я напусне заради мен, аз самата се ужасявам при мисълта, че е можело да стана причина за нещо такова, но не стана така. Нито аз съм го искала, нито той. Както казах сама си тръгнах, сама взех това решение и съм сигурна че постъпих правилно. Въпреки всичко, което се случи аз никога не съм таила лоши чувства нито към съпругата му, нито към него, нищо лошо не съм видяла от тях. Наистина се чувствах адки зле от това, което се случи, но така или иначе не мога да върна времето назад. Ако можех бих и нямаше да позволя това да се случи, сега разсъждам така, но вече съм на 26 и съм със съвсем друг поглед над живота, имам сериозна връзка, пак с по-възрастен мъж от мен, 11 години е разликата между нас в момента, но той не е женен :). Гледам с лошо око на жените, които имат връзка с женени мъже, не ги съдя, но не ги и оправдавам, била съм на тяхно място, обстоятелствата бяха такива. Така се случи, знаете как е с по-възрастните мъже, колко по-обиграни и умели са в думите и делата си и колко е трудно да устоиш на човек, който ти дава всичко, което предишната връзка ти е отнела.
2
0
Е каквото станало-станало.Не казваш дали връзката ви е била интимна или само до кафета е било,но предполагам след като си била влюбена сте били заедно и в ¨романтичен¨ план .Тъпо е ,че сте се оставили по течението накрая без да се криете,че и жена му е разбрала.Хубаво си се отдръпнала и прекратила всичко,но ако съм на жена му живота ми с този ще е финито и направо ще ти го връча с панделка :) Предполагам също,че вече си осъзнала,че след като една връзка е започнала с изневяра не е гаранция ,че като ти мине ¨срока на годност¨ нама да те зареже и теб за някоя засукана мадама.Надявам се си намерила истинската любов,ако ли не силно се надявам да я намериш :)
0
0
Благодаря ти за искрения коментар, да, бяхме интимни разбира се. Но не оставай с погрешното впечатление, че докато беше с мен е променил отношението си към собствената си съпруга. Напротив. Той е възпитан и интелигентен мъж, от богато семейство, избирал е много преди се ожени и неговата съпруга наистина е прекрасен човек и той много я обича и цени. Това, че за момента е кривнал от пътя с мен не го прави лош съпруг, на всеки се случва, но повярвай ми жена му не е видяла лошо отношение от него. Макар, че болката която и причинихме с него наистина е ужасна и двамата съжаляваме за това, но не и че сме се срещнали и че сме били заедно. За това не съжаляваме, само за пролетите от нея сълзи.
0
0
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
