Диализата е лечение, което симулира функцията на здравите бъбреци. Тя е необходима, когато бъбреците вече не могат да се грижат за нуждите на тялото. До този вид лечение се стига, когато човек развие бъбречна недостатъчност в краен стадий или когато се загубят около 85 до 90% от бъбречната функция.
Когато бъбреците вече не функционират, диализата поддържа баланса на тялото чрез отстраняване на отпадъци, сол и допълнителна вода, за да се предотврати натрупването им в тялото. Тя помага за поддържане на безопасно ниво на определени химикали в кръвта като калий, натрий и бикарбонат, както и спомага за контролиране на кръвното налягане.
Обикновено бъбречната недостатъчност е перманентна. Някои видове остра бъбречна недостатъчност обаче са обратими и след лечението функцията на бъбреците се възстановява. В такива ситуации диализата е само временно лечение.
При хронична или крайна фаза на бъбречна недостатъчност бъбреците не се подобряват и човек се нуждае от диализа до края на живота си, освен ако не се намери донор, от когото да бъде присаден здрав бъбрек.
При хемодиализа се използва изкуствен бъбрек (хемодиализатор) за отстраняване на отпадъците и допълнителните химикали и течности от кръвта. За да се получи преминаване на кръвта през изкуствения бъбрек, лекарят трябва трябва да направи достъп (вход) в кръвоносните съдове. Това се прави чрез малка операция на ръката или крака.
Времето, необходимо за диализа, зависи от това колко добре функционират бъбреците, колко течно тегло човек натрупва между леченията, от обема на отпадъци и токсини в тялото, теглото, както и от вида на използвания изкуствен бъбрек. Обикновено всяко хемодиализно лечение продължава около четири часа и се прави три пъти седмично.
Диализата би трябвало да не причинява неудобство, но истината е, че човек изпитва дискомфорт. Това се случва най-вече когато иглите се поставят във фистулата или присадката, но повечето пациенти нямат други проблеми. Самата диализна терапия е безболезнена.
Въпреки това някои пациенти могат да имат понижение на кръвното си налягане. Ако това се случи, може да се почувства гадене, дискомфорт в стомаха, да се стигне до повръщане, главоболие или спазми. При честото лечение тези проблеми обикновено изчезват.
Ако бъбреците престанат да функционират, човек трябва да се подлага на диализа до края на живота си, освен ако не е в състояние да получи бъбречна трансплантация.
Продължителността на живота на диализа може да варира в зависимост от съпътстващите други медицински състояния и колко добре се следва планът за лечение. Средната продължителност на живота на диализа е 5-10 години, но много пациенти живеят добре на диализа в продължение на 20 или дори 30 години.
Много пациенти живеят нормален живот на диализа с изключение на времето, необходимо за лечение. Процедурата обикновено кара хората да се чувстват по-добре, защото помага на много от проблемите, причинени от бъбречна недостатъчност.
Подложилите се този вид лечение трябва да спазват специална диета. Те може да не са в състояние да ядат всичко, което им харесва, и може да се наложи да ограничит приемът на течности.
Много пациенти на диализа могат да се върнат на работа, след като са свикнали с процедурата. Ако професията им обаче е свързана с тежък физически труд, те трябва да помислят за друго, не толкова натоварващо, поприще.