Детският тормоз може да доведе до трайни белези и да увреди възприятието на света. Експерти дори твърдят, че травмите, които са получени в детството, могат да оказват влияние за самоунищожително поведение на възрастните, докато те не навършат 50 години.
Резултатите от ново изследване показват, че травмите, които се получават в ранна детска възраст, могат да се отразят отрицателно върху цялата останала част от живота. Травми от рода на сексуално насилие, развод на родители, алкохолизъм в дома увеличават шансовете за сърдечносъдови заболявания, инсулт, депресия и диабет в по-късен етап на живота.
Децата, които са преминали през такива житейски неприятности, са по-склонни да пушат, да имат по-голям брой сексуални партньори в бъдеще и дори да имат по-малка продължителност на живота в резултат от цяла плеяда фактори, оказващи негативно влияние на здравето.
Проучването показва, че тези, които са били травмирани като деца, по-често показват нежелани лекарствени реакции, имат по-слаба имунна система и умират с около 20 години по-рано от хората, които са имали щастливо детство.
Освен физическо проявление, детският тормоз има значително влияние и върху психическото здраве на детето в бъдеще. Децата, които са получили травма в миналото, растат в недоверие към другите в резултат от предателствата от самите възрастни, от които се очаква да ги защитават. Така самите деца стават асоциални възрастни, имат ниско самочувствие, склонни са към изолация, депресия и често биват отритнати от обществото.
Данните се от проучване на Министерството на здравеопазването в Австралия. То обхванало 21 хиляди човека над 60 години, които като деца преживели тормоз. Резултатите показват, че близо 75% от участниците са имали неуспешни бракове и връзки. Повечето от участниците също така описвали живота си като не много щастлив и са имали проблеми във взаимоотношенията с останалите.
Експертите, провели изследването, отчели, че травмите, получени дори и в най-ранна детска възраст, активно определят живота на един човек поне до 50-та му годишнина.
Въпреки страшните констатации на изследването експертите успокояват, че вече съществуват редица терапии и инструменти, с които могат да се излекуват последиците от тормоза. Част от тях са съпричастието, медитацията и когнитивно-поведенческата терапия.
