Бъбреците са анатомични органи, които приличат на големи бобени зърна и са разположени от двете страни на гръбначния стълб, зад коремната кухина. Те се грижат за филтрирането на кръвта, като отделят ненужните вещества в урината.
Участват в производството на някои хормони, преработването на витамините и регулират съдържанието на минерални соли. Бъбреците са един от най-важните органи, от правилното им функциониране зависят всички органи.
Хроничната бъбречна недостатъчност представлява тежко болестно състояние – клинико-лабораторен синдром. Това е краен стадий в развитието на хронични двустранни бъбречни заболявания. Развива се постепенно с пълното отпадане на бъбречните функции.
Причини за хронична бъбречна недостатъчност
Най-често хронична бъбречна недостатъчност се развива като следствие от гломерулонефрит, пиелонефрит, диабетна нефропатия, бъбречна поликистоза, амилоидоза, колагенозни нефропатии.
Симптоми при хронична бъбречна недостатъчност
Какви ще бъдат симптомите зависи от това колко е напреднало заболяването. Бъбреците са компенсаторни органи. Това означава, че при увреждане на части от функциониращите им тъкани, останалите здрави компенсират функцията.
Според специалистите бъбреците спират да функционират при увредени бъбречни тъкани над 80%. Това значи, че ако не се правят изследвания по време на компенсаторния период може да няма налични симптоми за развитието на заболяването. В такъв случай симптомите, които пациентът има, зависят от заболяването, което уврежда бъбреците.
С напредване на заболяването започват да се появяват отпадналост, лесна умора, липса на апетит, често уриниране и увеличение на количеството урина.
Когато се навлезе в началния стадий на хронична бъбречна недостатъчност кожата постепенно става бледа с жълтеникав оттенък, като с напредване на заболяването, става все по-ясно изразено. Появява се сърбеж и следи от разчесване. Характерни са непрекъснатата жажда и уринозен дъх от устата. Развива се анемично-хеморагичен синдром – нарушение в кръвосъсирването и чести кръвоизливи (подкожни, от носа и др.). С времето дишането се затруднява, намалява зрителната острота, появяват се болки в костите и спонтанни фрактури.
Диагностициране на хронична бъбречна недостатъчност
Диагноза за хронична бъбречна недостатъчност може да бъде поставена само от специалист нефролог на база извършен преглед и направени множество изследвания:
- Лабораторни изследвания – изследване на кръв и урина (трябва да е ясно, че кръвните изследвания включват биохимични изследвания, изследвания на електролити, киселинно-алкални показатели и хормони);
- Ехография на бъбреци;
- Ехогардиография;
- Рентгенография и др.
Лечение на хронична бъбречна недостатъчност
Лечението на хронична бъбречна недостатъчност се извършва само и единствено от специалист нефролог. Зависи от причините, поради които се е развило и стадия на развитие.
В началните етапи се провежда консервативно лечение, което включва адекватно лечение на основното заболяване, спазване на диета (ниско съдържание на белтъчини и увеличено на аминокиселини, избягват се храни, богати на калий, увеличаване приема на течности), стимулиране на отделянето на урина, избягване на лекарства, които се преработват от бъбреците, лечение на костите и възникналата анемия.
С наближаване на крайните етапи на заболяването, посочените методи се оказват неефективни и се налага филтриране на кръвта с помощта на хемодиализа и филтрация.
На последния етап е необходима бъбречна трансплантация. Това е специфично лечение, което изисква наблюдението от специалист до живот.
Предпазване от хронична бъбречна недостатъчност
За да се намали вероятността от развитие на хронична бъбречна недостатъчност, е необходимо да се съблюдават причините за развитието ѝ. Болестите, които могат да доведат до това заболяване е необходимо да се проследяват от специалисти и да се правят необходимите профилактични изследвания.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
