Въздействието, което възрастта оказва върху работната памет, може да бъде намалено, чрез стимулация на определени зони в мозъка, която ще помогне да се повлияе на честотата на мозъчните вълни. До този извод достигат американски изследователи от Бостънския университет.
Създателите на изследването смятат, че откритието им ще може да се използва като отправна точка за намирането на начин, чрез който да се намали ефектът на възрастта върху познавателните способности и възприятията на хората.
Работната памет е краткосрочна. Чрез нея не можем да си спомним за някакви събития, които са ни се случили в далечното минало. Но благодарение на нея успяваме да запомним цифри или някаква кратка информация в момента, в който я записваме. Учените са на мнение, че работната памет е свързана с два вида мозъчни вълни – гама и тета.
Ръководители на американското изследване са Робърт Райнхарт и Джон Нгуен. Заедно с екипа си те тествали работната памет на 42-ма души на възраст между 20 и 29 години и на 42-ма души на възраст между 60 и 76 години. На доброволците им били показвани изображения за от няколко секунди, които те трябвало да различат. Те носели каски с електроди, за да могат учените да проверят по какъв начин взаимодействат мозъчните вълни.
С помощта на електродите изследователите стимулирали мозъците на по-възрастните доброволци, като променили ритъма на мозъчните вълни. Преди то да бъде направено те били много по-бавни, а резултатите им били доста по-лоши. След стимулацията обаче резултатите им станали приблизително равни с тези на по-младите. А ефектът от стимулирането продължил повече от 45 минути.
Причина за положителния резултат на стимулацията е по-силното взаимодействие между гама и тета мозъчните вълни в левия темпорален кортекс, както и по-голямата синхронизация на тета мозъчните вълни на левия темпорален лоб и префронталния кортекс.
Независими експерти смятат, че изводите от изследването ще са от полза за разучаването на влиянието, което възрастта оказва върху когнитивните способности. Но посочиха и някои неща, които трябва да се вземат предвид, като например факта, че участниците в изследването са били в добро здраве, нямало е такива, които да са били засегнати от Алцхаймер, например.
„Допълнителни изследвания ще имат много голямо значение, за да се разбере дали методът може да е от полза за засегнати от деменция пациенти“, каза д-р Сара Имаризио от британската Асоциация за изследвания върху болестта на Алцхаймер.
