Мозъчната адаптация е процес, чрез който мозъкът успява да се справи с трудните задачи по-лесно. С негова помощ по-лесно помним и приспособяваме. Неговата липса или недостатъчно развитие е основата причина за появата на дислексия, сочи ново проучване.
До този извод са стигнали учени от Мичиганския институт по неврология. Използвайки ЯМР технология, те успели да видят разликите в мозъчните реакции на редица визуални и звукови ефекти от хора с дислексия и такива без това състояние.
Тези, които не страдали от състоянието, били по-способни да разпознаят и реагират на изображенията, като след това можели да ги пресъздадат и преразкажат, благодарение на невроната си адаптация. Тези с дислексия обаче не били способни на такива дейност. Анализът на данните показал, че те имат по-ниски нива на невронна пластичност.
Изследователите установили, че дислексията не засяга единствено способността за четене, но тогава тя е най-ясно изразена. Четенето само по себе си е сложна дейност и сравнена с развитието на човека е нова дейност, която предците ни са изобретили и усъвършенствали в последните няколко хиляди години.
Докато хората в процеса си на еволюция, който е продължил милиони години, са развили словесните си комуникатори до съвършенство, това не може да се каже в пълна мяра за писането.
Не можем да запаметим дадена информация от първия път. Точно и затова е нужна и вторична презентация, за да я усвоим. Именно тогава се наблюдава намалена невронна активност. Понеже сме правили нещо преди, всеки следващ път ще ни е много лесно да го повторим, казва водещият на изследването – професор Джон Габриели.
Сканиране на мозъка на хора с дислексия показва обаче, че този процес на адаптация не е толкова ефективен. При страдащите от това състояние всяка задача, колкото и пъти да е повторена, се явява като нова.
Един вид мозъците на хората с дислексия не могат да вървят по вече отъпкани пътеки, а всеки път те избират нов и непроучен път, по който да вървят до разбирането и справянето с даден проблем, казва Габриели.
Въз основа на тези данни учените смятат, че е възможно да се намери начин да се повиши пластичността на невроните и така да се увеличат адаптивните възможности на мозъците на страдащите от дислексия. Ако това стане, учените вярват, че дислексията ще остане само лош спомен от миналото на човешкото развитие.
