Живеем в свят, в който, щем - не щем, сме длъжни да спазваме някакви правила и норми на поведение, което често ни подтиква да се караме на децата си, когато пуснат "в ход" своето въображение. Започваме да ги хокаме, когато си съчинят някоя измислена история, защото я възприемаме като "чиста" лъжа или пък ги наказваме затова, че в своите игри на криеница те са изхвърлили всички прилежно подредени от нас дрехи на пода.
Т.е. ние несъзнателно (или пък съвсем осъзнато) ги лишаваме от техните фантазии и спираме развитието на тяхното въображение. Но я си спомнете какво е казал самият Жорж Санд: Не разумът управлява човека, а въображението, мечтата. Така че, за да възпитаме своите деца добре и да ги превърнем в успешни хора, ние трябва по-скоро да развиваме въображението им, а не да му налагаме граници и ограничения. Ето как може да се постигне това:
1. Когато четете любимата на детето приказка за Лека нощ! , го насърчете да си измисли нов край. Или пък то само да ви разкаже съвсем нова приказка - с друго начало и изненадващ край;
2. С рисуване определено се развива детското въображение. Вземете 1 лист хартия и направете форма, която детето трябва да довърши. Или пък се редувайте всеки от вас да добавя по нов щрих към нещо започнато, за да може да се получи цялостна картина;
3. Ако смятате, че детето ви може да се превърне в следващия Пикасо, то не му се карайте, ако е решило вместо четките за водни боички да е използвало ръцете си, например. Да, не му разрешавайте да драска/рисува безразборно по стените, но ако върши това върху лист хартия, и то с удоволствие, то просто му купете качествени материали за рисуване. За ваше добро е на тях да пише, че са водоразтворими;
4. Играйте на описания на несъществуващи животни. След като има Синя риба-папагал, защо да няма Лилав кит-змия, например? Измисляйте си разни несъществуващи животни и накарайте детето да ги опише или пък нарисува;
5. Детето ви обича да пее, но забелязвате, че Мечка му е стъпила върху ушите (както се казва в една стара българска приказка, изобразяваща хората без музикален слух). Веднага решавате, че от него певец няма да излезе, секвате ентусиазма му и съответно слагате ограничения върху въображението му. Да, възможно е да не може да пее, но явно обича музиката. Като не може да пее, защо пък да не може да свири на даден инструмент или пък да не танцува? Замислете се колко много варианти съществуват пред вас, ако искате да не пречите на фантазиите му. Ще видите, че накрая ще намерите най-доброто решение, за да продължите да насърчавате развитието на детското въображение.
