Родителите, които не могат да казват не, сериозно вредят на децата си, смята световно известният детски психолог д-р Аманда Гамър. В новата си книга експертът потвърждава мнението на стотици учители по света, че лошото поведение на учениците не произтича от самите деца, а от техните родители.
Дивите и непокорни деца е много по-вероятно да бъдат потомци на така наречените хеликоптерни родители. Това са онези, които угаждат постоянно на децата си, обръщат им внимание непрестанно и не могат да им откажат нищо. Те без да искат захранват в наследниците си така наречения синдром на малкия император.
От опита си с работа с учители в началните училища в различни европейски страни Гамър смята, че поведението на родителите от средната класа е много по-шокиращо от това на техните деца. Възрастните са изключително амбициозни относно бъдещето на наследниците си. Те не успяват да се справят с трудностите на малките и разочарованията на реалния живот и по този начин не успяват и да ги подготвят за тях.
Докато свръх родителската амбиция е добре проучена от съвременната психология, все още не се обръща достатъчно внимание на проблема с презадоволените деца и невъзможността на техните родители да им отказват. Например дете с таблет, лаптоп и телефон в началното училище се смята за нещо нормално. Това обаче въобще не е така, казва Гамър.
Според нея няма нищо нормално да се повери такъв голям ресурс от семейния бюджет в ръцете на човек, които все още не е способен да бъде отговорен, да се грижи за себе си и да осъзнае какво е струвало това на семейството.
Според психолога в момента въпреки кризата живеем във времена на презадоволеност и децата, развили синдрома на малкия император, ще стават все по-често явление. Точно това ще предизвиква и конфликтите, и агресията в училище. Не може дете, което е отгледано да бъде цар, да даде тази си роля на друг негов връстник.
Според нея лекарството е повече отговорност и осъзнаване от страна на родителите. Да се научат да казват не, за да могат децата да знаят, че не всичко идва даром в живота, а трябва труд и отговорност, че има граници, с които да се съобразяват и които да не се преминават. Ако това не стана в ранна детска възраст, тепърва семейните проблеми предстоят.
