Обичайните фрази на родителите могат да разрушат психиката на детето. Тук ще ви разкажем кои са те и ще обясним какво всъщност представлява психическата стабилност.
Психичната стабилност означава следното: вие знаете как работи вашата психика, наясно сте с емоциите си, знаете точно как и в какви ситуации трябва да се прояви и как да си върнете психично равновесие.
Американският психотерапевт Ейми Морийн в статията си на inc.com дава пример: При мен на среща дойде баща с осемгодишен син и каза: Толкова съм горд, че той (синът му) има толкова силен дух. Никога не е плакал, откакто баба му почина.
Това е блестящ пример за погрешно тълкуване на понятието сила на духа и превръщането му в грешно послание, адресирано до детето. Въпреки добрите намерения на този добър баща, думите му могат да навредят много на сина му. Да не плачеш изобщо не е проява на сила. Всъщност често е нужно много повече смелост да плачеш, когато си тъжен, отколкото да задържиш сълзите си.
Трябва да бъдете много внимателни в думите си, предупреждава Морийн родителите.
Ако не внимавате какво и как казвате на децата, можете да разклатите психическата им стабилност.
Морийн изброява пет често срещани грешни фрази на родителите спрямо децата им.
Това са глупости!
Ако дъщеря ви ви разказва, че се притеснява от предстоящо изпитване или че приятелката и ѝ се е обидила, то тогава не пренебрегвайте чувствата й с думите: Това са глупости! Това не е глупост за нея. Тя се опитва да ви каже, че се нуждае от помощ, за да се справи с чувствата си. Затова, вместо да й казвате, че няма от какво да се притеснявате, научете я как да се справя с психическите сътресения.
Спри да плачеш!
В плача няма нищо лошо. Това е напълно нормален начин да изразите емоциите си. И една от причините, поради които много възрастни започват да се извиняват, когато в очите им блесне сълза, е, че още от деца са научени, че да плачеш е лошо. Разбира се, ние не говорим за ситуации, в които детето ви крещи и се търкаля по пода в средата на супермаркета. В този случай е необходимо да се насочите вниманието за коригиране на поведението на детето, но не и на емоциите.
Ти си най-умният в училище!
Прекалената похвала на детето понякога също може да донесе повече вреда, отколкото полза. Опитайте се да не прекалявате с хвалбите и да поощрявате положените усилия, а не резултата. Обърнете внимание колко усилия е положило детето ви и колко време е работило, за да постигне нещо.
Всичко ще бъде наред!
Напълно нормално е да успокоите детето си, че всичко винаги ще бъде наред. Но понякога изобщо не е така. Не можете да го предпазвате винаги, все някога то ще се изправи пред суровата реалност, пред трудности и дори трагедии, драми.
Вместо да казвате на детето си, че няма да се случи нищо лошо, научете го, че е достатъчно силно да се справи с всичко, което животът му поднесе. Просто се постарайте да научите детето си на всички психологически умения и способности, които са необходими, за да издържи и изплува на повърхността при неизбежните изпитания на живота.
