Най-често единствените деца имат стереотипна репутация в нашето общество. Те често са признати за самотни, егоистични, тревожни и разглезени, но в същото време се казва, че животът им е изцяло изпълнен с еднорози и дъги, но, уви! Това не е вярно.
Разбира се, те никога не трябва да споделят играчки, тяхната стая и уединение винаги остават незасегнати. Истината обаче е, че тяхната личност и поведенчески растеж се основават на това, че са единствени деца, както личността на децата с братя и сестри се основава на това, че те не са такива. Нека разбием няколко мита около единствените деца.
Мит 1: Те са самотни
Това е сложно твърдение с много възможни отговори. Всеки е склонен да се чувства самотен понякога и това невинаги изчезва, когато сме заобиколени от хора. За хората е трудно да разберат разликата между сам и самотен. Когато видите, че едно дете е само, това невинаги означава, че то е самотно. От друга страна, единственото дете може да се чувства самотно понякога, както всички ние, но тогава също се наслаждава на собствената си компания и знае как да се забавлява. И има страхотни приятели!
Мит 2: Те са силно зависими
Противно на общоприетото схващане, единствените деца не са зависими било то емоционално или физически. Поради липсата на братя и сестри, а понякога и на родители, тези деца се научават сами да се справят с повечето от проблемите си. Те стават самостоятелни. Понякога те могат да бъдат по-независими от децата с братя и сестри. В допълнение към това те знаят и разбират стойността на личното пространство и това се показва, когато уважават това на другите хора.
Мит 3: Те са агресивни и властни
Родителите трябва да се уверят, че детето им се разбира с връстниците си в училище и други социални събирания. Децата се учат бързо и знаят, че могат да бъдат изключени от социалните групи и приятелските кръгове, ако изпадат в истерия. Като се има предвид това, единственото дете не е настроено да бъде агресивно и властно. Зависи от неговото/нейното обкръжение, връстници и социална група, към която те се ориентират, точно както би направило всяко дете с брат или сестра.
Мит 4: Единствените деца се нуждаят от време, за да узреят
Децата с братя и сестри имат с кого да говорят и да общуват, освен с родителите си, докато растат. В случай на единствено дете, хората, с които то комуникира, са родителите му през годините на растеж.
Тези деца започват да поглъщат и следват поведението и моделите на възрастните, които могат да доведат до развитие на добри умения за разсъждение по-рано от другите. Това е допълнение към техния начин на оцеляване, от който се нуждаят, за да се справят с възходите и паденията на живота.
Въпреки това темпът на емоционална и физическа зрялост при всяко дете е различен и не може да бъде оценен по единичен параметър. Графиката на растежа е различна за различните деца.
Мит 5: Те са изключително чувствителни
Те могат да реагират прекомерно на определени ситуации или дори да се наранят доста лесно и така развиват чувството, че са по-внимателни, когато става въпрос за чувствата на другите хора. Особено родителите им, тъй като те са изключително близки с тях от първия ден от живота им. Има моменти, когато те наистина искат да имат брат или сестра, но отново, постоянното напомняне за силните връзки и страхотните отношения с родителите им прави всичко по-добро!
