Използването на лъжите при децата е съвсем нормален и естествен процес от тяхното емоционално и интелектуално развитие. Независимо дали ни се харесва или не, няма дете, което да не лъже. Това е просто неизбежно. Лъжите са онова необходимо зло, което помага на психиката, да се изгради. Единствено чрез собствения си опит малкият човек се сблъсква със срама, разкаянието, отчаянието, страха и научава мъдрите уроци на живота.
Детските лъжи са най-разнообразни и биват предизвикани от различни причини и подбуди. Някои са напълно безобидни и неосъзнати, резултат на детското въображение, а други - съвсем умишлени и целенасочени. Именно на тази тема ще обърнем внимание в днешната ни статия.
Детски фантазии
Децата притежават невероятно развита фантазия. Те живеят в собствен свят с въображаеми приятели и събития. Често разказват вълнуващи истории за измислени от тях преживени приключения. Всяка фантазия на детето, която няма користни цели, не е лъжа, а проява на емоция. Това са невидими сигнали, които родителите трябва да разчитат и анализират, за да разберат какво не му достига в реалния живот. Зад тях се крие молба или намек към родителите да превърнат мечтите на детето в реалност. В такива ситуации родителите трябва да подхождат с разбиране и участие, а не порицание и осъждане.
Лъжа от любопитство и с цел манипулация
Децата са малки изследователи. Често те лъжат, просто за да видят дали някой ще им се върже и внимателно наблюдават отсрещната реакция.
В други случаи послъгват, за да угодят на родителите си и да получат нещо по-лесно. Техният опит им е показал, че лъжата е изгодна, а признаването на истината, може да им донесе неприятности.
Не малко пъти децата, прибягват до лъжите, когато се чувстват изоставени от приятелите си, защото са изгубили тяхното доверие и искат да се докажат отново и да бъдат приети от тях.
Лъжа от учтивост
Ние, родителите, учим децата си да бъдат любезни с хората и да използват учтивите думички "Благодаря", "Добър ден", "Довиждане", "Лека нощ". Често обаче, несъзнателно ги караме да правят неща, които всъщност не им се нравят. Като например да дават целувка на наши познати и роднини. Случайно срещаме братовчедка или съседка и веднага изпращаме детето да я прегърне и целуне. Но какво, ако то не харесва тази леля? Детето изпитва собствена симпатия и антипатия. Ако пренебрегнем неговите чувства и едва ли не го задължим да харесва и обича всички, това ще го обърка и ще насади у него лицемерие и фалшива вежливост. В такива случаи, за да не ни разстрои, детето започва да лъже с повод и без повод.
Лъжа от страх
Една от най-разпространените причини, поради която децата лъжат, е страхът. Страхът от наказание, упреци и унижение. Те знаят, че ако кажат истината, родителите ще им се карат и ще ги накажат. Затова, за да избегнат тези неприятни моменти и въпроси от рода на „Защо направи това? ”, „Защо не направи онова? ”, те са склонни да изрекат всякакви измишльотини, надявайки се да им се размине.
Лъжата – протест
Понякога децата лъжат родителите си, защото искат да се освободят от техния контрол. Детето също е личност и отстоява свободата и независимостта си. То осъзнава, че не казва истината, но същевременно желанието му да се докаже, надделява. Ядосаният родител упорито настоява да чуе истината, а отсреща детето още по-упорито продължава да твърди своето, примирайки от страх.
Свръхамбициозност на родителите
Родителите, които са прекалено амбициозни и имат невероятни изисквания към своите деца, несъзнателно ги подтикват към лъжата. Под техния натиск, в стремежа си да оправдаят очакванията им, децата са склонни да лъжат относно успехите си, за да не ги разочароват. Родителите трябва да хвалят и да поощряват детето си за реалните му постижения и да му покажат, че има тяхното благоразположение без да се налага да лъже.
