Антимюлеровият хормон (AMH) е биологично активно вещество, което определя способността за зачеване. Неговите отклонения от нормата могат да показват сериозни здравословни проблеми. Антимюлеровият хормон се секретира както при жените, така и при мъжете. При представителите на силния пол концентрацията му в организма е значително по-ниска.
Особено важна е оценката на съдържанието на хормони в тялото на етапа на планиране на бременността. Също така се провеждат тестове за определяне на забавяне и преждевременен пубертет и за решаване на други проблеми.
Роля в женското тяло
Антимюлеровият хормон се произвежда от клетките на яйчниците. Той се произвежда от тялото още на 32-та седмица от ембрионалното състояние. Хормонът играе особено важна роля през пубертета. По това време концентрацията му постепенно се увеличава. През 20-те и 30-те години съдържанието на хормона е максимално. Спадът се отбелязва след 30 години. Престава да съществува след менопаузата. Това се дължи на факта, че през този период процесът на образуване на яйцеклетки спира.
AMH показва яйчниковия фоликуларен резерв. В същото време нивото на хормона може да варира от цикъл на цикъл (както да намалява, така и да се повишава). AMH няма нищо общо с качеството на яйцеклетките. Следователно е невъзможно да се каже със сигурност, че ниският му процент показва безплодие.
Кога трябва да направите тест?
Тестване за анти-Мюлеров хормон трябва:
- ако е необходимо, за да се установи етапът на пубертета на пациента;
при извършване на оценка на плодовитостта;
- при идентифициране на резерва от яйцеклетки в тялото на жената
при фиксиране на началото на ранна менопауза.
Особено важно е да се изследват нивата на антимюлеровия хормон при проблеми със зачеването. Също така, изследването се провежда при неуспешни опити за инвитро, идентифициране на причините за безплодие и в редица други случаи.
Особено важно е да се изследват нивата на антимюлеровия хормон при проблеми със зачеването. Ако се установи риск от безплодие, се препоръчва извличане на здрави яйцеклетки и замразяването им - програма за витрификация на яйцеклетките (отложено майчинство).
Как да се подготвим за анализа?
Лекуващият лекар ще ви разкаже за характеристиките на подготовката за изследванео и той ще направи дешифрирането. За да получите надеждни резултати от изследването, трябва да се подложите на малка подготовка:
- анализът за антимюлеров хормон се взема на празен стомах. Следователно, за 6-8 часа, трябва да спрете да ядете храна и вода;
- 4 дни преди диагнозата се изключват стрес и физическа активност;
- спрете да пушите един час преди изследването;
- в деня преди изследването спрете да ядете мазни и пържени храни и алкохол;
- не се взема кръв за анализ след остри заболявания.
Лекуващият лекар ще разкаже за други характеристики на подготовката за диагностика. Той също така ще интерпретира резултатите от анализа.
На кой ден от цикъла се прави антимюлеров хормон?
Продължителността на изследването не играе съществена роля. Това се дължи на факта, че концентрацията на хормона през целия менструален цикъл практически не се променя. Най-добре е обаче да се подложите на диагностика от ден 3 до ден 5 от цикъла. Това се дължи на факта, че AMH обикновено се изследва заедно с FSH (фоликулостимулиращ хормон). Индикаторите за нормата на антимюлеровия хормон в лабораторията се избират, като се вземе предвид фазата на менструалния цикъл. Това подобрява точността на получените резултати. За да се проследят необходимите показатели в динамика, изследването се повтаря няколко пъти.
Норми на антимюлеров хормон (по възраст): ниски и високи нива
Съдържанието на веществото зависи от редица фактори. Едно от тях е възрастта на пациента.
В периода от 18 до 25 години за нормални се считат показатели от 1. 2 до 13. 4 ng / ml. Отклоненията могат да показват различни патологични процеси.
Трябва да се има предвид, че индикаторът се влияе и от фактори като:
- изследователски метод;
- спазване на всички установени стандарти, свързани с транспортирането и съхранението на биологичен материал;
- пациентът е с наднормено тегло;
- предразположеност към диабет;
- съдържание на витамин D;
- расова идентичност и др.
Отклоненията могат да показват различни патологични процеси.
Анти-Мюлеровият хормон може да бъде повишен, при:
- поликистозни яйчници (запушване на фоликулите в тяхната кухина);
- наличието на туморни процеси;
- безплодие;
- късен пубертет;
- туберкулоза.
Намален антимюлеров хормон има при намаляване на броя на фертилните фоликули. Ниското ниво може също да показва намаляване на функцията на яйчниците поради тяхното изтощение.
Ниският процент може да показва:
- ранна менопауза;
- генетични аномалии в развитието на яйчниците;
- затлъстяване;
- неправилно функциониране на хипофизната жлеза;
- нараняване на яйчниците и др.
Влияние върху бременността
Антимюлеровият хормон е важен за зачеването. В същото време въпросът за естественото оплождане при ниско ниво на AMH остава спорен. В този случай ниво под 1. 2 ng / ml се счита за намалено и шансовете за зачеване намаляват. Но те са добри, ако нивото на фоликулостимулиращия хормон (FSH) е в нормалните граници.
Успешното зачеване дори при нисък AMH е възможно с помощта на техниките за инвитро оплождане. Обикновено в такива случаи се препоръчва японският протокол. Осигурява се минимална стимулация, която се разделя с прекъсвания и ви позволява да получите 1-2 жизнеспособни яйцеклетки във всеки цикъл. Те се замразяват и прехвърлят в матката в най-благоприятния период. Възможно е също така да се използва IVF в естествения цикъл и други модифицирани протоколи за стимулиране на овулацията.
Високите нива на AMH също могат да повлияят негативно на шансовете за зачеване. Това се дължи на факта, че те показват нарушения на репродуктивната функция. Обикновено повишаване на АМН се наблюдава при тумори, поликистоза и генетични проблеми. Зачеването се препоръчва да се отложи до изясняване и отстраняване на причината за повишаване на нивото на антимюлеровия хормон. Лечението не трябва да се отлага.
