Човешката психология е сложна и необятна. Нерядко тя се повлиява от редица външни и вътрешни фактори, които е деформират и изправят пред промени.
Промени в човешката психология понякога могат да доведат до развитието на психологически разстройства. Наричани още душевни заболявания, те могат да засегнат човек в определен етап от неговото развитие и да повлияят върху качеството му на живот.
Психологическите разстройства могат да бъдат дефинирани и категоризирани според житейските аспекти, върху които повлияват.
Така се обособява група от психологически разстройства, засягащи личността и нейното възприятие за себе си. Самокритичността е ранна форма на психологическо заболяване, при което индивидът е склонен да се самокритикува и да изисква непрестанно нещо от себе си.
Защо самокритичността е форма на ниска самооценка?
Критиката на самия себе си обикновено е продиктувана от прекалено високи очаквания. Ранната форма на самокритичността е перфекционизмът. Изначално индивидът се стреми да бъде перфектен във всичко – социален живот, кариера, образование, семейство и т.н. Той проявява особени нива на контрол и винаги се стреми да изпипа детайлите.
Характерно за самокритичния човек е да изисква от себе си нещо повече. Това е така, тъй като той има изкривена представа за себе си и се смята за нещо по-малко от останалите. Обичайно за самокритичния човек е да се фокусира върху недостатъците си и да се стреми непрекъснато към промяна.
Самокритичният човек има ниска самооценка за себе си, тъй като непрекъснато се сравнява с други хора, колеги, приятели, роднини. Той не оценява правилно своите качества и винаги се приема за недостатъчно добър.
Точно поради ниската си самооценка, самокритичният човек е склонен да се критикува непрекъснато. Той непрекъснато опитва да стане добър и се обвинява за всяка допусната грешка. Причината зад това психологическо състояние е недостатъчната обич към себе си.
Как да се справим с ниската самооценка?
Самокритичният човек първо трябва да се научи да отсява своите добри страни и да се фокусира върху тях. Той трябва да осъзнае своите качества и умения, вместо да се съсредоточава върху негативните си страни.
За да се преодолее самокритичността, индивидът трябва да споделя по-често своите мисли с близките хора и да се опитва да разрешава проблемите с диалог. Той още трябва да бъде по-търпелив със себе си и да изгради реалистични очаквания за своите цели.
Вижте също:
