Всички знаят, че горещината е опасна за сърдечноболните, а смогът – за астматиците. Но дори хората с желязно здраве трябва да се пазят от природните аномалии.
Повишената влажност, например, застрашава с инфекции на ушите и подагра. Инфекцията на меките тъкани възниква много по-лесно във влажен климат.
Съчетанието на висока температура и повишена влажност създава идеална среда за размножаването на бактерии и всички рани, дори най-малките, зарастват много трудно.
От влагата се развиват различни ушни заболявания, сред които и отит – възпаление на ухото. Влажната среда способства и за интензивни пристъпи на подагра.
Прекалено проточилата се жега се отразява зле на психически неустойчивите хора, които могат да стигнат до депресия и дори до самоубийство. Качи ли се температурата над 25 градуса, броят на самоубийствата нараства с 20 процента.
В повечето случаи това се провокира и от алкохол, към който хората посягат, за да се охладят и разведрят в жегата, след което пък изпадат в депресия и мрачни мисли.
Прекалено честите бури предизвикват главоболие и алергии. Рязката смяна на атмосферното налягане, която се случва преди бурята, често предизвиква у хората главоболие и обща отпадналост.
На такова въздействие са подложени абсолютно здравите хора, а не само ходещите барометри, които усещат предстоящите бури с влошеното си здравословно състояние.
Намаляването на атсомферното налягане кара мозъчните клетки да се пренастроят рязко на друг режим на взаимодействие, а това предизвиква главоболие.
Особено неприятен е периодът преди бура за алергичните и за болните от астма. Силният вятър вдига и разпространява алергенни полени и ги раздробява на миниатюрни частици, които лесно проникват в носоглътката.
Обилните дъждове носят със себе си стомашно-чревни инфекции. Бактериите, които ги предизвикват, обожават дълбоките вирове, където си живеят. След дъжд, колкото и да е странно, вировете бъкат от такива бактерии.