Стресът се приема единодушно за един от най-честите фактори, довеждащи до появата на базедова болест. Специалистите не говорят за моментния стрес, а за хроничното нервно и психическо напрежение, което води до отключване на това заболяване.
Подобно състояние е налице при много българи и затова напоследък лекарите отчитат скок на заболелите.
Базедовата болест е автоимунно заболяване, което се характеризира с повишаване на функцията на щитовидната жлеза и дифузното й увеличаване.
Има хронично протичане и често рецидивира, като засяга всички възрасти, но най-гол яма е честотата между 40 и 50 години, предимно при жените.
Болестта засяга много по-често жени (7:1 в сравнение с мъжете). По-често се проявява в средната възраст, между 30 и 50 години, но се среща и при хора над 50-те, в менопаузата, при бременност.
До скоро се твърдеше, че Базедовата болест е противопоказна при бременност. Последните изследвания показват, че няма причини за подобно безпокойство.
Болестта има фамилна предразположеност и може да се "отключи" от преживяването на силен стрес, инфекциозно заболяване и т.н.
Дългогодишните изследвания на болестта показаха, че базедът е генетично обусловен и се определя от множество гени. Вече няма две мнения по въпроса, че има наследствено предразположение към това заболяване.
Но за да се "отключи" то, много важна е ролята на други външни фактори, като вирусните инфекции например. В последните години се доказа и ролята на тютюнопушенето за увеличаване на риска от болестта, както и за по-тежкото й протичане.
Щитовидната жлеза е изключително важна за здравето на човек. Тя притежава уникалното свойство да извлича и натрупва йода, който циркулира в кръвта.
Това спомага за произвеждането на тиреоидни хормони. Най-важните сред тях са тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те влияят на метаболизма, растежа и развитието на организма. Увеличаването или намаляването на тези хормони обаче води до появата на различни болести.
Свръхпроизводството на хормони от щитовидната жлеза води до появата на базедова болест.