Височинната болест представлява комплекс от няколко синдрома, които се проявяват при бързото изкачване на по-голяма надморска височина. Поради ниското атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в организма, който не е подготвен настъпва състояние на недостиг на кислород в клетките.
Организмът на човек има съвсем ограничени възможности за адаптиране и компенсиране на недостигът на кислород /хипоксия/. По-голямата част от хората могат да се приспособят за период от няколко дни на височина 3000 метра. При височина над 5100 метра нито един човек не може да преживее дълго време.
Съществуват някои състояния и рискови фактори, които увеличават възможността за развитие на височинна болест. Това са височината на изкачването, проява на височинна болест при предишни изкачвания, продължителност на престоя, бързина на изкачването. Твърди се, че хората страдащи от мигрена са по-склонни към проява на височинно главоболие.
Състоянието включва три големи синдромокомплекса: височинен белодробен оток, височинен мозъчен оток и височинно главоболие. Причината за появата на височинната болест е недостиг на кислород в клетките в среда с понижено атомсферно налягане. Това задейства компенсаторните механизми на тялото, които бързо се изчерпват и се превръщат в болестни и патологични.
Намаленото съдържание на кислород в кръвта е състояние, което се нарича хипоксемия. То увеличава отока на кръв към мозъка и увеличава пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера. Това причинява нарастване на нарастване на обема на мозъка и увеличава налягането в черепа. Прояви на това състояние са мозъчен оток и височинно главоболие. От друга страна свиването на белодробните кръвоносни съдове води до повишаване на налягането в белия дроб и белодробна артериална хипертензия. Това състояние причинява височинния белодробен оток.
Симптоми при височинна болест
Височинно главоболие – тази форма на височинната болест се проявява с неспецифични симптоми. В по-голямата част от случаите главоболието е съчетано с гадене, световъртеж, летаргия, проблеми със съня и равновесието. Това състояние е показателно за лошата климатизация на тялото. Това е проява, която не изисква лечение, усилва се през първите два дни и след няколко дни симптомите постепенно отшумяват.
Височинен белодробен оток – тази форма на болестта започва при надморска височина 2000 метра. Първият симптом е задух, който се проявява и при усилие, и в спокойно състояние. Характерни са учестено дишане и ускорена сърдечна дейност, суха кашлица с розови храчки, възможно е телесната температура да бъде между 37 и 38 градуса. Голяма част от симптомите се проявяват в първите 2-3 дни от изкачване. Някои симптоми могат да се развият между 4 и 10 ден. Фактът, че белодробният оток се развива така бавно, прави оценяването и диагностицирането на състоянието трудно.
Височинен мозъчен оток – това е последната и най-тежка форма на височинната болест. Характерни са неврологични прояви, които са свързани с повишеното вътречерепно налягане. Симптомите са силно повръщане и главоболие, гърчове и проблеми с координацията и равновесието.
Засегнатият човек е раздразнителен и превъзбуден. Възможно е състоянието да се влоши и да се стигне до кома, която може да бъде фатална. Човек трябва да слезе по-ниско, за да избегне комата.
Диагностициране на височинна болест
Диагнозата се поставя на база на симптомите, които проявява човек, имайки се предвид в какви условия се намира. Височинната болест може да се разпознае от всеки човек, защото неподготвеното тяло реагира по характерен начин, който веднага навежда на мисълта, че нещо не е наред.
Лечение на височинна болест
Височинната болест изисква лечение, което е свързано с незабавното слизане на по-ниска височина и подаване на кислород, който подобрява състоянието на засегнатия човек. След подаването на кислород състоянието на човек се подобрява до час и половина.
Ако подобряването не се случи до два часа, това е индикатор, че човекът не е добре и има допълнително заболяване като хипотермия, белодробна емболия, инфекция или дехидратация. При изпадането в кома подаването на кислород е задължително и дори животоспасяващо. Аспиринът помага при височинното главоболие, а дексаметазонът печели повече време на пострадалия, докато той не бъде свален на по-ниска височина и транспортиран до болница.
Предпазване от височинна болест
Предпазването от височинната болест е възможно и се състои в правилното спазване на правилата, които се спазват по време на височинното изкачване. Предварително трябва да се определят хората, които имат по-висок риск от развитие на височинна болест и да се проведе премедикация – това е прием на медикаменти, които извършват профилактика и предотвратяват появата на симптомите. Най-добрата превенция е постепенното изкачване и лекото преодоляване на височината.
Препоръчително е да не се преминават повече от 500 метра денивелация за период от две съседни нощи. При изкачване на височина над 3000 метра, преспиването трябва да бъде на по-ниско. Трябва да се избягват алкохол и цигари, човек не бива да се претоварва в началото на деня. Човек трябва да се храни с много въглехидрати и да приема повече вода.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
