Коледните традиции датират от дълбока древност. Като цяло Санта Клаус – Свети Николай се смята за добрия старец, който носи подаръците в много страни.
Още в древен Рим е имало традиция децата да получават подаръци по време на празника Сатурналия. В Италия хлапетата получават подаръците си не от дядо Коледа, а от феята Бефана.
В скандинавските страни послушните деца са дарявани с подаръци от джуджета, а финландците твърдят, че подаръците за децата се донасят от Невидимия човек.
Традицията да се яде сливов пудинг на Коледа в европейските страни датира от седемнадесети век. Коледният пудинг се приготвял няколко седмици преди Коледа в огромен котел.
В пудинга се слагали четири предмета – монета, напръстник, копче и пръстен. Когато пудингът се изяждал, всеки от намерените предмети имал своето значение.
Монетата предвещавала богатство, копчето – ергенски живот, пръстенът – невъзможност за брак, пръстенът – скорошна сватба, семейно щастие и много положителни емоции през цялата година.
Традиция е първият гост, идващ да празнува Коледа, да определи късмета на дома. В някои страни тази традиция важи за първия ден от Новата година. Първият гост трябва да се появи с елхова клонка в ръка, за да е здрава и щастлива предстоящата година..
Той получава малък подарък като символ на гостоприемството на домакините. Ако първият гост е тъмнокос мъж, късметът ще споходи семейството. Но ако е жена, домът е обречен на нещастие през годината. Или поне така гласи поверието.
Преди хората да започнат да празнуват традиционно коледните празници, в средата на дванадесети век е била известна клонката за целуване. Тя е имала форма на двоен пръстен.
Пръстенът е бил украсен с гирлянди, бръшлян, ябълки, круши, запалени свещи и имел. Изобщо, голяма красота! Ако младо момиче се оказвало под такава клонка, то трябвало да бъде целунато.
След време тежката клонка за целуване била олекотена и започнал да се използва само имелът, който при мистичните друиди играел роля на свещено растение.
