Тетанус представлява инфекциозно заболяване с остър характер, което протича с повишен мускулен тонус и тонични гърчове. Причинителят на тетанус е бактерията Clostridium tetani. Това е микроорганизъм, чиито спори имат форма на барабанна пръчка. Вегетативните му форми са неустойчиви във външни условия, но неговите спори могат да останат заразни в почвата в продължение на години. Спори могат да се намират и в животните.
Човекът се заразява с бактериите на тетануса чрез попадането им в открита рана на кожата или лигавица. Дълбоки и контузно-разкъсни рани са изключително подходяща среда за разпространението на тетаничните бактерии.
Проява на тетанус
Най-важният момент за развитието на тетаничната инфекция е замърсяването на раната. Това може да стане по много различни начини – при падане, ухапване от различни животни, убождане на пирони, тръни, порязване със силно замърсени уреди. От спорите, които се намират в почвата или върху замърсеният предмет започва разпространението на вегетативни форми на бактериите, които си намират място в раната.
След като бактериите попаднат в организма те произвеждат невротоксин, който действа като отрова върху нервната система. Той е известен като тетаноспазимин и причинява мускулни спазми. Токсинът може да попадне навсякъде в организма чрез кръвта и лимфната система. Когато се разпространи, той започва да пречи на нормалната дейност на нервите в цялото тяло, което води до общи мускулни спазми. Без лечение, тетанусът може да бъде фатален.
Форми на тетанус
Познати са четири различни форми на тетанус
Генерализирана форма – това е най-често срещания тип тетанус, засяга около 80% от случаите. Тук симптомите се проявяват в низходящ ред – първо е скованост на лицето и челюстта, скованост на врата, висока температура, изпотяване, ускорена сърдечна дейност и повишение на кръвното налягане. Спазмите могат да продължават до един месец, а възстановяването може да отнеме няколко месеца.
Неонатална форма – това е форма на генерализираният тетанус, проявява се при новородени. Бебетата не са придобили имунитет, ако майката не е била имунизирана никога и по този начин са изложени на риск. Тази форма се проявява чрез инфекция на пъпната връв, която не е зараснала. Особено опасно е прерязването и с нестерилни инструменти.
Локална форма – това е доста нетипична форма на болестта, която протича със сериозни спазми мускулите в дадена област. Спазмите могат да продължат със седмици. Обикновено тази форма на болестта е лека, но има възможност да премине в по-тежката генерализирана форма.
Черепна форма – изключително рядко проявление, което се изразява във възпаление на средното ухо. Засяга нервите в областта на черепа и особено тежко се отразява на лицевата структура.
Симптоми при тетанус
Инкубационния период на тетанус трае от няколко дни до две седмици. Не е изключен обаче по-кратък или по-дълъг период от време. Най-често симптомите на болестта протичат по характерен начин. Първите симптоми на инфекцията включват бодежи и парене на мястото на раната.
Скоро след тези първи симптоми се проявява и повишаването на мускулния тонус първо в дъвкателната мускулатура, изразяващ се в трудно дъвчене и дори невъзможност за отваряне на устата. При засягането на мимическите мускули се наблюдава и сардоничния смях, който е напълно характерен за тетануса. Този смях представлява дръпнати в страни устни, сбръчкано чело и свити очи. Изглежда така, сякаш половината лице се смее, а другата половина – плаче.
Следва обхващането и на шийните мускули, мускулите на гръдния кош и корема, засяга се гръбначната структура. Крайниците не са засегнати. Коремната стена става опъната и силно болезнена. Това тонично свиване на мускулите на гръбнака може да причини извиване на тялото назад. Състоянието се нарича опистотонус. Други характерни симптоми на тетанус са треска, силно изпотяване, повишено кръвно налягане и ускорена сърдечна дейност.
Диагностициране на тетанус
От изключително значение за поставяне на диагнозата е клиничната картина – начинът по който протичат симптомите. Описва се как е получена раната и източникът ѝ – дали е животно или предмет. Когато човек се нарани на някой ръждив или замърсен предмет, както и ако бъде ухапан от животно задължително трябва да потърси медицинска помощ, за да се предотвратят нежеланите последици на болестта.
Лечение на тетанус
При установяване на тетанус, болният трябва да бъде изолиран в инфекциозно отделение. Външните дразнители се ограничават – трябва да се осигурят тишина, покой и затъмнена стая. Инвазивните процедури се свеждат до минимум, защото могат да предизвикат гърчове. Първият етап на лечението започва с прилагането мускулно на хиперимунен човешки имуноглобин. При липса се прибягва до атитоксичен серум. Освен прилагането на тези средства се налага и прием на специални антибиотици. Лекарят предписва и средства за седация на болния за борба с дехидратацията, фебрилитета и за понижаване на мускулния тонус.
Предпазване от тетанус
Профилактиката е изключително важна за предпазването от тази коварна инфекция. Тя се изразява в поставянето на задължителни ваксини дифтерия-тетанус-коклюш. Първите две имунизации се правят още когато бебето е на няколко месеца, следващата е на 6 годишна възраст, на 12 и 17 годишна възраст, след това на 25. След 25 годишна възраст имунизацията се прави на всеки 10 години.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
