Ретината представлява най-вътрешният слой на очния булбус. В нея се намират важни и високо специализирани нервни рецептори, които улавят и преобразуват светлината в нервен импулс. Рецепторите в ретината се състоят от два вида пръчици, които ни осигуряват вечерното и периферното зрение и колбички, отговарящи за централното зрение и важни за различаването на различните цветове. Информацията от ретината се предава към зрителния нерв и мозъчната кора, където се обработват всички получени данни.
Отлепването на ретината се получава, когато тя бива отделена от нормалната ѝ позиция. Функционирането на ретината в отлепено положение е практически невъзможно. Отлепването и е много сериозен проблем, който ако не се лекува причинява слепота в почти всички случаи.
Някои състояния увеличават риска от отлепване на ретината. Това са късогледство, претърпяна катарактна екстракция, тежки очни наранявания, глаукома, предхождащо отлепване на ретината на другото око, други случаи на отлепване на ретината в семейството, рискови зони в ретината, които обаче биха могли да бъдат забелязани само от офталмолог.
Отлепването на ретината, свързано с възрастта, се наблюдава при хора между 50 и 75 години. Отлепването, което е свързано с травма може да засегне хора на всякаква възраст, включително и деца.
Причини за отлепване на ретината
Отлепването на ретината е опасно състояние, при което тя губи своя плътен контакт със съседната обвивка на очната ябълка. Плътният контакт се поддържа благодарение на съединителните клетки, за сметка на налягането, което причинява стъкловидното тяло. Няколко са механизмите, които могат да причинят отлепването на ретината. Нарушаването на невроналният слой на ретината открива достъп за навлизането на стъкловидното тяло и отслояването на сензорните клетки.
Напреднала възраст или ярко изразено късогледство водят до образуване на процепи или повишаване на налягането на стъкловидното тяло. И в двата случая течността от това тяло попада точно между ретината и слоя до нея. В това положение, при всеки удар дори не директно върху окото, а просто падане, удряне на главата, вдигане на тежести, напън, сътресение на тялото може да се стигне до отлепване на ретината.
Видове отлепване на ретината
Конгенитално отлепване на ретината – тук се касае за задържане в развитието на кухините на очното мехурче. Това всъщност е вроденото отлепване на ретината, причината за което е вродена мускулна дистрофия;
Първично отлепване – при този вид отлепване на ретината настъпва преминаване на вътреочна течност и раздвояване на стъкловидното тяло в цепковидното пространство, разположено между пигментния лист на ретината и фоторецепторите. За да настъпи първично отлепване на ретината трябва да са налице две важни условия – да има разкъсване на ретината и стъкловидното тяло да не може да я поддържа; второто условие е в стъкловидното тяло да са настъпили промени, които спомагат отлепването.
Вторично отлепване – тук се причислява отлепването на ретината след афакия, при травми и тумори, при възпалителни заболявания на ретината.
Симптоми при отлепването на ретината
Появяват се тъмни, плуващи петна пред окото. Те могат да бъдат единични, но в повечето случаи са множество или изглеждащи като снежен валеж. По-късно се появяват паяжини, което може да означава увреждане на кръвоносните съдове и дори кръв в стъкловидното тяло.
Образите на предметите се виждат размазани, изкривени и вълнообразни. Поява на т.нар. явление фотопсия – започват да се виждат искрици и светкавици пред очите, които се наблюдават и при затворениочи. Ако имате някой от изброените [симптоми трябва веднага да посетите лекар, за да избегнете по-сериозни усложнения.
Понякога отлепването на ретината се случва без да предизвика особени симптоми. Първият признак е появата на сянка пред погледа, която не изчезва. Може да се загуби периферното зрение, което се влошава с течение на времето.
Диагностициране на отлепването на ретината
Първо трябва да се установи наличието на преживяна травма на главата, някои очни заболявания като глаукома и късогледство, както и предишни кръвоизливи в стъкловидното тяло. Офталмологът прави очен преглед, проверявайки остротата на зрението, реакциите на зеницата, оценява диапазона на зрителното поле, измерва вътреочното налягане.
Най-често използваният метод е оглед на очното дъно и офталмоскопия. Така се определя степента на отлепване на ретината. Прави се и ултразвуково изследване на окото, което определя състоянието на стъкловидното тяло и точния размер на отлепването.
Лечение на отлепването на ретината
Отлепването на ретината е проблем, който изисква оперативна намеса. Колкото по-бързо се установи отлепването, толкова са по-добри резултатите от операцията. Оперативните начини за възстановяване на ретината са няколко – слепване на ретината и хороидеята чрез специално предизвикан възпалителен процес с медикамент, криотерапия или лазер.
В случаи на възпалителна етиология, специална диабетна ретинопатия и други заболявания, които водят до срастване на стъкловидното тяло и ретината се предприема частична витректомия.
Възстановителният период след операцията изисква специален режим на живот. През първите три месеца се забранява дейности като навеждане, спорт, физически труд, вдигане на тежести. Очите трябва да се пазят от светлина и ниски температури.
Зрението се възстановява след няколко месеца. В някои случаи обаче, това не се случва, защото пациентът е опериран прекалено късно. Затова е важно при появата на някои от изброените симптоми, веднага да се посети офталмолог.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
