Какво е пиелонефрит
Тубулоинтерстициалният нефрит или пиелонефрит представлява група заболявания, които засягат бъбречния интерстициум и тубулите, но без да се засягат съдовете и гломерулите. Пиелонефритът инфектира бъбречната тъкан и кухинната система в бъбрека. Предизвикан е от бактерии, а в по-редки случаи от вируси и микоплазми. Разделя се на два вида – първичен и вторичен, като вторичният може да доведе до бъбречна недостатъчност.
Тубулоинтерстициалният нефрит е често срещана причина за бъбречна недостатъчност в детска възраст.
Рискови фактори за развитието на пиелонефрит са придобити и вродени аномалии или заболявания на отделителната система, които възпрепятстват оттока на урината; захарен диабет; занижен имунитет и приемане на лекарства, понижаващи имунитета; катетър в пикочния мехур; уретерални стентове; поставяне на тръбички между бъбрека и кожата /нефростоми/.
В детските години най-често срещаната причина за развитие на пиелонефрит е наличието на системна инфекция и прием на медикаменти. Най-разпространените причинители на тези опасни инфекции са микоплазма, салмонела тифи, паразити и бета-хемолитични стрептококи. Медикаментите причиняват болестта чрез имунни механизми.
Освен първична и вторична форма на болестта, съществуват още остър и хроничен пиелонефрит. Острият е резултат от възпалителен процес, който протича с интерстициален оток и инфилтрация на плазматични и други видове клетки. Хроничният нефрит е необратим процес, протичащ с интерстициална фиброза и тубулна атрография.
Симптоми при пиелонефрит
Симптомите на болестта включват влошаване на общото здравословно състояние, слабост и отпадналост, повишение на телесната температура до 38 или 40 градуса. Проявяват се втрисане и изпотяване, чести позиви за уриниране, придружени с парене и болка. Урината е мътна и има лоша миризма, болки в областта на кръстта, които обхващат и слабините.
Възможно е да се наблюдава и загуба на килограми, липса на апетит и бледност на кожата. Не е изключено и развитието на ренален инсипиден диабет. Болестта може да протече много различно – без проявата на никакви симптоми до пристъпи на тежка бъбречна недостатъчност.
Диагностициране на пиелонефрит
Диагнозата се поставя на базата на клиничните прояви и оплаквания, които пациентът проявява. Следва назначаването на лабораторни изследвания на кръв и урина, микробиологично изследване на кръв и урина, ехография на бъбреците. Когато са налице съмнения за усложнения на болестта е възможно да се направят и допълнителни изследвания. Това са компютърна и магнитнорезонансна томография, оглеждане на пикочния мехур с ендоскоп /цистоскопия/ и редица уродинамични изследвания.
Лечение на пиелонефрит
Пиелонефритът е заболяване, което има прогресиращ характер и ако не се лекува може да причини опасни животозастрашаващи инфекциозни проблеми.
Усложненията, които пиелонефритът може да причини са опасна инфекция на кръвта /уросепсис/; абсцес на засегнатия бъбрек; събиране на гной в бъбречната кухина /пионефроза/; гной в паренхима на бъбрека /апостематозен бъбрек/. Всички тези усложнения се лекуват много дълго време и може да се наложи и оперативно лечение.
Когато пиелонефритът не протича с допълнителни усложнения, лечението включва приемът на един или комбинация от няколко антибиотика, които да отстранят бактериалният причинител. Симптоматичното лечение включва вливания на водно-солеви разтвори, противовъзпалителни медикаменти и антипиретици. Когато болестта не се повлиява от лечението се налага прилагането на цитостатици или кортикостероиди.
Хранене при пиелонефрит
При обострянето на заболяване, изключително полезни са диня, пъпеш, тиква и печените ябълки, цветното зеле и пюретата от моркови. Препоръчва се в първите два дни да се наблегне предимно на тези храни. В следващите дни постепенно може да се включат храни с нормално съдържание на белтъци. Приемът на течности е около и над два литра на ден, освен ако лекарят не е препоръчал друго. Топлите течности, чай от мента, лайка, шипки, плодови сокове, леката храна и кисело мляко трябва да бъдат част от вашата диета.
