Какво е плексус
Нервните сплитове /плексуси/ се формират при обединяването на няколко гръбначно-мозъчни нерва, при което се преразпределят отделните влакна и се дава начало на периферните нерви. В човешкото тяло се сформират следните видове нервен плексус – шиен или церквикален; раменен или бранхиален; поясен или лумбален и кръстцов.
Нервите, които излизат от плексусите се определят като напълно сензорни – отговарят за всички сетивни възприятия на човек; възможно е да бъдат и чисто моторни – да инервират само мускули или да бъдат смесени. Отделно от това в състава на нервните влакна има и такива, които са част от вегетативната нервна система и упражняват контрол върху потната секреция, съдовете и други дейности.
Церквикалният сплит обединява влакната от първи до четвърти гръбначно-мозъчен сегмент. От този сплит излизат нервите, които осигуряват сетивна и двигателна активност в областта на шията и тила, но и на диафрагмата /мускулът, който разделя коремната от гръдната кухина/.
Брахиалният сплит обединява онези влакна, които произлизат от пети шиен до първи гръден гръбначно мозъчен сегмент. Взема участие в подаването на сигнали към кожа, мускулите на раменен пояс и горния крайник.
Лумбалният сплит обединява дванадесетия, последен до четвъртият поясен гръбначно мозъчен нерв. Участва в подаването на сигнали към тазовия и долния крайник.
Кръстцовият сплит обхваща петия поясен и сакралните гръбначно мозъчни нерви. Играе важна роля в подаването на нервни импулси към перинеалната и наперинеалната зона.
Какво е плексит
Плекситът представлява възпалително изменение на периферните нервни сплитове. Това състояние е различно от радикулит, при който процесите засягат коренчетата на нервите, излизащи от гръбначния канал. Плекситът се различава и от неврит, при който възпалението обхваща периферен нерв, независимо от причината.
Най-често се наблюдава брахиален плексит. Той може да се получи вследствие на травма, разтягане, вирусна инфекция, медикаменти, алкохол, наркотици, контакти с химично съединение. Понякога брахиалният плексит може да бъде провокиран от постваксинални усложнения или от лъчелечение на злокачествени образувания.
Церквикалният плексит най-често е провокиран от заболявания в шийната област на гръбначният стълб, неопластични заболявания, инфекции и токсични препарати.
Лумбалният плексит е предизвикан от травма, оперативни усложнения или възпалителен процес.
Симптоми при плексит
Най-характерната проява на плексит е болката. Тя е много силна и остра, възникваща внезапно и ограничаваща двигателните способности в засегнатата област. Следва проява на смущения със сетивен и моторен характер.
Наблюдава се намалена или напълно липсваща кожна сетивност, мравучкане и изтръпвания, повишаване на прага на болка. При поражение на двигателните неврони се появява силно изразена мускулна слабост или парализа на мускулатурата.
При наличието на цервикален плексит болката се усеща в шийната и тилната област, възможни са прояви на мускулна слабост и проблеми с дишането.
При брахиалния плексит болката започва в раменната област. Има няколко варианта на прояви при този вид плексит. Когато е засегната горната му част, потърпевши са мускулите на раменния пояс и мишницата. Болният не може да отдалечи засегнатата ръка или да сгъне предмишницата. Рефлексите са отслабени, рамото е увиснало, а лопатката – изпъкнала.
Когато е засегната долната част на брахиалният сплит се наблюдават двигателни проблеми на при сгъването на пръстите и китката. Сетивните смущения засягат вътрешната част на китката и ръката. Ако е засегнат целият сплит симптомите обхващат целия крайник и раменния пояс.
Пораженията в сакралния плексус се изявяват с болка и намалена сетивост в перианалната област и половите органи, в задната част на крака и стъпалото. Характерни са смущения в моторната функция.
Лумбалният плексит се характеризира с болка в тазовата област, бедрото и слабините. Наблюдават се изтръпвания в слабините, около бедрото и вътрешната част на подбедрицата. Отслабват функциите на някои мускули.
Диагностициране на плексит
Клиничната картина е много важна за поставянето на точната диагноза. В някои случаи липсват ясно изразени неврологични симптоми, което допълнително затруднява диагностицирането на проблемът. Изследванията, които се назначават включват електромиография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и изследване на ликвора.
Лечение на плексит
Възпалителните процеси могат да бъдат лекувани с назначаването на кортикостеродина терапия. Не са изключени и нестероидните противовъзпалителни средства, както и аналгетици. Когато болката трудно се влияе от назначената терапия се предписват обезболяващи, като фенитоин, карбамазелин и различни трициклични антидепресанти.
В някои случаи се налага и хирургично лечение, което да отстрани източника на болката. Към лечението на плекситът задължително трябва да се назначат и физиотерапевтични процедури.
Хранене при плексит
Препоръчва се ежедневно да се пият плодови и билкови чайове, защото те са богати на витамин С, селен, цинк и антиоксиданти. Два пъти седмично да се консумира риба или морски деликатеси. Медът е изключително полезен, ежедневно може да се приемат по 100 г, разделени между отделните хранения. Хубаво е в менюто да се включат нискомаслени млека, много плодове и зеленчуци. Препоръчва се прием на витамин В1, В6 и В12.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
