Какво представлява тонзилитът
Тонзилитът представлява възпаление на тонзилите, известни още като сливици. Тонзилите са лимфни органи, които се намират в горната част на гърлото и задната част на устата. Явяват се като бариера, която спира патогенните, нежелани микроорганизми точно на входа на човешкия организъм. Възпалителният процес тонзилит е широко известен като ангина.
Тонзилите са съставени от лимфоидна тъкан, а техните функции и размер нарастват постепенно до навършване на 18-годишна възраст. След отминаването на тази възраст развитието им спира, а размерът им дори намалява. Покрити са с епител, който на определени места съдържа клетки, специализирани в защитата на организма от навлизане на различни чужди антигени. Епителът /покриващата тъкан/ прави около 12-15 вгъвания, наречени лакуни или крипти. Най-голямата от тях е разположена в централната част на тонзилата.
Главните виновници за появата на тонзилит са различни инфекциозни агенти – вирусни и бактериални. Бактериалният тонзилит протича много по-тежко.
Към вирусните агенти спадат аденовирусите, парагрипен вирус, синцитиален вирус и други. Бактериалните ангини се получават почти винаги след претърпяна вирусна инфекция. Най-честият причинител за бактериалните /гнойни/ тонзилити са хемолитичните стрептококи.
Видове тонзилит
Според начина на протичането си, тонзилитите се разделят на два вида – остри и хронични.
Остър тонзилит – протича в две форми. Първата е остър катарален тонзилит, при който повърхността на сливиците е оточна и силно зачервена, а самите те са увеличен размер. Появява се болезнено усещане в гърлото, а понякога и усещане за драскане. Острата катарална ангина най-често е причинена от вируси.
Втората форма на острият тонзилит е гнойната ангина /остър фоликуларен тонзилит/. Лакуните са запълнени с гной и голямо количество мъртви епителни клетки. По самата повърхност на сливиците се образуват гнойни налепи с точковидна форма. При развитие на остра лакунарна ангина гнойните налепи се сливат и образуват лъжлива бледо-жълта мембрана. Гнойните ангини протичат по-тежко от катаралните, а лакунарната ангина е по-сериозна от фоликуларната.
Хроничен тонзилит – обикновено е последствие от преболедуван остър тонзилит. Сливиците са постоянно увеличени, гърлото е зачервено, появява се мъчителна суха кашлица. В много от случаите се натрупва гной в криптите. Постепенно сливиците намаляват обема си, което се дължи на атрофия на функционалната тъкан, а впоследствие се получава заместването и със съединителна тъкан.
Симптоми при тонзилит
Най-характерните прояви на тонзилит се изразяват в болки в гърлото, които са режещи, постоянни и затрудняват преглъщането; висока температура; обложен език; зачервяване на гърлото и сливиците, по които може да се получат гнойни налепи; пулсът се учестява; появява се главоболие и лек кожен обрив; болният е отпаднал и с лош дъх; гласът се променя заради затрудненото движение на небцето.
В някои случаи могат да се получат тежки усложнения, които от своя страна да причинят редица нежелани последствия. Някои от тях са: оток на ларинкса, който изисква спешна лекарска намеса, защото застрашава живота на болния; перитонзиларен абсцес – симптомите на това състояние включват невъзможност за отваряне на устата, висока температура и влошено общо състояние; остър ревматизъм – проявява се около 6 седмици след изкарания тонзилит; възпаление на средното ухо.
Диагностициране на тонзилит
Диагностицирането на ангината основно се извършва на база клиничната картина. Лекарят взема под внимание оплакванията на пациента, след което преглежда устната кухина и тонзилите. Не е изключено да се направи проверка за наличие на гнойни налепи чрез натиск с шпатула.
Диагностицирането на ангината не е трудна задача и всеки лекар би могъл да я разпознае, поради достъпността на мястото за преглед и характерните симптоми. Въпреки това ангината трябва да се разграничи от други заболявания, които протичат по сходен начин. Това са скарлатина, дифтерия, инфекциозна мононуклеоза, ангина на Винсент.
Лечение на тонзилит
Острата вирусна ангина се лекува чрез симптоматични методи – прием на витамини и топъл чай, таблетки за смучене, спрейове с местен анестетик. Прилагат се различни медикаменти, които имат за цел да облекчат високата температура и болките в крайниците – парацетамол, аналгин, аспирин и други.
При гнойната ангина лечението задължително трябва да се проведе с медикаменти, предписани от лекар. Най-често използваните такива са пеницилин, оспен, аугументин, клацид, оспексин и редица други.
Продължителността на лечението на гнойната ангина е 10 дни, период който е необходим за отстраняването на бактериите.
При наличие на хронични възпаления на сливиците, в някои случаи се налага тяхното отстраняване по хирургичен път – тонзилектомия. Въпреки това, процедурата крие определени рискове, защото има данни за увеличаване на заболеваемостта на хората с премахнати сливици от бронхит и астма.
Хранене при тонзилит
Необходимо е да се ограничат месото и месните продукти, силно рафинираните храни, люта, пържена и дразнеща гърлото храна, консервите и полуфабрикати. Приемът на кофеин, газирани напитки, алкохол и тютюнопушенето са напълно противопоказни. Полезните храни при болно гърло са топлите супи, каши, пюрета и меки храни, които по никакъв начин не биха предизвикали дразнене.