Скарлатина е вид шарка, която се причинява от бактерии бета-хемолитичен стрептокок от група А. Те отделят алергени и токсини, които могат да доведат и до късни усложнения. Най-често от това заболяване страдат деца от 2 до 12-годишна възраст, но се среща и в по-късните години, при хора, които не са развили имунитет. Заболяването е най-разпространено през есента и зимата.
Симптоми при скарлатина
Инкубационният период на заболяването е между 1 и 9 дни. Първите симптоми са покачване на температурата, главоболие, болки в гърлото и мускулите и обща отпадналост. До три дни след проявата на първите симптоми се появява ситен обрив, като неговите петна са разположени плътно едно до друго.
Обикновено при натиск на петното кожата под него придобива жълтеникав цвят. Обривът покрива цялото тяло, но е най-силен от вътрешната страна на ръцете и краката, както и при всички свивки. Не засяга областта около устата и носа. Гърлото се възпалява и се развива характерната за скарлатината ангина. На следващия етап езикът добива малино-подобен вид. Лимфните възли на шията се увеличават.
След няколко дни температурата започва да спада, обривът отзвучава, а кожата започва да се бели. Този период обикновено продължава до няколко седмици. След това боледувалият изгражда траен имунитет.
Често симптомите на заболяването може да са леки и да отзвучат бързо, поради тази причина може да остане незабелязано.
Има и някои нетипични форми на заболяването това са скарлатина без обрив, както и екстрабукалната и тежката и форма.
Разпространение на скарлатина
Заболяването се предава по въздушно-капков път, вирусът се отделя в течността на носоглъчния секрет на болния, при кашляне и кихане той може да попадне върху рофарингеалната и назофарингеалната лигавица, както и върху конюнктивите на хората в досег с болния и по този начин да се заразят.
Диагностициране на скарлатина
Ако скарлатината протича нормално, установяването на заболяването се извършва след преглед от лекар на характерния обрив и при наличие на начална ангина. Ако обрив не е налице, но лекарят ви има съмнение за ангина, той най-вероятно ще ви назначи изследване на гърлен секрет и кръв.
Лечение на скарлатина
Лечението се извършва по лекарско предписание с пеницилин, подкрепящи витамини и подходящ хранителен режим за около 5 до 10 дни. Необходимо е болният да си остане у дома. През целия период на лечението болният е добре да е под лекарско наблюдение.
Препоръчва се прием на повече течности от една страна заради повишената температура, а от друга за подпомагане пречистване от токсините на заболяването.
За да не се дразни възпаленото гърло, храната трябва да бъде течна или под формата на каши и пюрета.
Усложнения при скарлатина
При скарлатината се наблюдават ранни и късни усложнения. Предвид развитието на медицината в наше време, това се случва относително рядко.
Към ранните усложнения спадат възпаления на лимфните възли известни като лимфаденит; възпаления на около носните кухини и ушите, а също така може да се развие и артрит. Ненавременното лечение може да доведе до разпространяване на инфекцията в органите и тъканите и да причинят тежки възпаления, а в някои случаи и кръвоизливи.
Обичайно късните усложнения са свързани с развитието на алергия и могат да бъдат ревматизъм на големите стави, който може да засегне и клапаните на сърцето. Друго тежко усложнение е гломерулонефрит, което е двустранно възпалително заболяване на бъбреците.
Предпазване от скарлатина
Ако има установен случай на скарлатина, всички болни и тези които са били в контакт с тях се поставят под карантина. Целта е ограничаване разпространението на заразата. Хората, които са в контакт с болен да си мият редовно ръцете, а приборите, които болният ползва, да се мият старателно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
