Слюнката е воднисто вещество, което се намира в устната кухина и е секретирано от слюнчените жлези. Състои се от 99.5% вода и 0.5% електролити, слуз, антибактериални съединения, ензими, гликопротеини.
Тя играе важна роля в началото на процеса на храносмилането на хранителните вещества и мазнини. Ензимите в слюнката са необходими за разграждането на хранителните частици, вплетени в рамките на пукнатините на зъбите, както и защитават зъбите от бактериално гниене.
Повишената секреция на слюнчените жлези води до повишено слюноотделяне. Това състояние само по себе си не представлява заболяване, но може да бъде признак за редица болестни промени в организма. Въпреки това, рядко е симптом за сериозно заболяване и повод за притеснение. Обикновено слюнчените жлези произвеждат от 0.5 до 1.5 литра слюнка на ден.
Причини за повишено слюноотделяне
Една от главните причини за повишено слюноотделяне е увеличеното функциониране на слюнчените жлези, което води до производството на повече количество слюнка. Това може да стане при оток или тумор на слюнчените жлези, както и при редица други състояния.
Състояние, при което може да има прекомерно отделяне на слюнка, въпреки нормалното функциониране на слюнчените жлези е, ако скоростта на поглъщане е под нормата. По време на бременността също се увеличава слюноотделянето, без то да бъде индикатор за здравословен проблем.
Неспособността за поглъщане на слюнка води до прекомерното ѝ задържане. Получава се при болести като подуване на сливиците и небцето, лицева парализа, парализа на Бел, гастроезофагеален рефлукс, сифилис, туберкулоза, остър синузит, алергии, болест на Паркинсон, синдром на Даун, церебрална парализа. Приемът на някои лекарства също може да провокира повишеното слюноотделяне.
Чернодробните проблеми, панкреатит, орални инфекции, стоматит, неправилно поставени стоматологични протези, язви в устната кухина, външна травма – всички те могат да причинят повишено слюноотделяне. То се наблюдава и при болни от шизофрения и психични проблеми.
Прекомерното производство на слюнка може да се дължи на наличието на перорални абсцеси, излагане на радиация и фрактура на челюстта.
Диагностициране на повишено слюноотделяне
Тъй като повишеното слюноотделяне не е болест, а симптом за такава, лекарят трябва да открие причините, които са довели до него. Пациентът трябва да разкаже за своите оплаквания, кога са настъпили промените в слюноотделянето, притежава ли някакви съпътстващи заболявания.
Следва физикален преглед, по време на който се проверяват сливиците, гърлото, прави се оценка на зеницата и отговорът ѝ към светлина. Прави се оценка на зрението, слухът и вкусовите рецептори. Когато симптомите насочват към вътрешно заболяване се вземат кръвни изследвания, ако е необходимо се прави рентгенография.
Лечение на повишено слюноотделяне
Повишеното слюноотделяне причинява силен социален дискомфорт и крие рискове от задавяне и закашляне. Поради тази причина трябва да бъде лекувано, дори когато не е симптом за някаква вътрешна болест. Повишеното слюноотделяне при бременни жени и малките деца е напълно нормално явление, което не бива да предизвиква стрес. При бременните то се дължи на промяна в хормоналните нива.
При бебетата също е напълно нормално да има повишено слюноотделяне, особено когато никнат зъбите. Когато слюноотделянето е причинено от болестно състояние се назначава лечение, което е строго индивидуално и зависи от особеностите в състоянието на пациента. Препоръчва се приемът на достатъчно количество течности, избягването на прекалено сладките храни и напитки. Необходимо е използването на подходяща вода за уста.
Статията има информативен характер и не замества консултация с лекар!
