Лицевият нерв е седмия чифтен черепномозъчен нерв, който принадлежи към периферната нервна система. Той съдържа двигателни и сетивни нервни влакна, поради което може да се определи като смесен нерв. От неговото моторно ядро започват нервните влакна, които достигат до съответните мускули в областта на лицето и контролират тяхната функция. От сетивното ядро на лицевия нерв излизат онези нерви, които имат отношение към сетивността на конкретни области в главата.
Парализата на лицевия нерв, позната още като парализа на Бел представлява пълната загуба на волевите мускулни движения на една или повече мускулни групи. Когато тази загуба е относителна, става дума за пареза. Парализата на лицевия нерв се проявява с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като например повдигане на веждата, затваряне на окото, повдигане на ъгъла на устата, нарушения във вкусовото възприятие, слъзната и слюнчена секреция.
Парализата на лицевия нерв се среща сравнително често – един човек на всеки 1000 е проявявал симптомите на състоянието поне веднъж в своя живот. Честотата на парализата е по-голяма при възрастните хора, като мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. В около 65% от случаите се засяга само дясната половина на лицето, а в 10% се наблюдава рецидив на заболяването. Бременност и диабет повишават риска от появата на парализата. В 10% от случаите заболяването притежава наследствен характер.
Причини за парализа на лицевия нерв
Относно причината за възникване на лицева парализа, все още няма еднозначно мнение. Най-често става въпрос за идиопатична /неизвестна/ генеза. Според редица автори основен фактор за появата на парализата на Бел е вирусна инфекция или настинка. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци в годината и след продължително излагане на главата на студено – течение, отворен прозорец и др.
Голяма част от учените предполагат, че причината за инфекцията е herpes simplex вирус 1 тип. За ролята на този вирусен причинител свидетелства увеличеното количество антитела срещу вируса в кръвта на болни от парализа на лицевия нерв.
Друга честа причина за болестта са травми в областта на главата и най-вече фрактурите на слепоочните кости. Тези фрактури биват два вида – надлъжни и напречни. При първите рискът от развитие на парализа е около 20%, а при вторите – около 50%.
Инфекцията с herpes zoster вирус е една от най-честите причини за поява на парализа. Тя протича много тежко и дори често завършва с остатъчни симптоми на парализа.
Макар и много рядко, парализа на лицевия нерв може да се провокира от интервенция в областта на околоушната жлеза, долно-челюстната става или от мозъчни тумори, които се намират в близост до самия нерв. В около 5% от случаите причината за парализата на нерва се явява туморен процес.
Симптоми при парализа на лицевия нерв
Парализата на лицевия нерв е едно от заболяванията, чието разпознаване може да стане много бързо. Симптомите, с които се проявява, са еднозначни и лесно доловими. Най-типичните прояви включват невъзможност за набръчкване на челото, разширена цепка на очите, невъзможност за затваряне на окото от засегнатата страна, увиснал устен ъгъл в засегнатата страна, изгладена гънка между носа и бузата.
Наблюдава се намалена слъзна секреция на окото, което води до прекомерно изсушаване на роговицата и чести излагания на механични дразнения.
В зависимост от увреждането на нерва могат да се оформят няколко степени на парализа. Първата степен е нормална – характеризира се с нормални и задружни движения на лицето.
Втората степен е лека – лека деформация на лицето и асиметрия със запазени мимики по челото. Следващата степен класифицирана като значителна – отпадат движенията по челото. Четвъртата степен е тежка – наблюдава се асиметрия в покой, невъзможност за затваряне на окото и затруднения при говор. В последната фаза говорът е невъзможен.
Диагностициране на парализа на лицевия нерв
В голяма част от случаите при добра подготовка на лекаря, диагнозата може да се постави само на база специфичните симптоми. Все пак са необходими допълнителни изследвания, които имат за цел уточняване на причината, която е довела до това състояние.
Най-често изследванията започват с рутинна лицева рентгенография за изключване на възпалителен, туморен процес или травма. Със същата тази цел може да се направят компютърна томография или магнитно-резонансна томография.
Лечение на парализа на лицевия нерв
Лечението трябва да се определи на база причините за възникването на заболяването, както и от степента на увреждане.
В около 80% от случаите може да се наблюдава спонтанно излекуване, но при останалите 20% симптомите отшумяват след 3-6 месеца. В редица случаи се прилага медикаментозно лечение, което най-често е комбинация от кортикостероидни препарати и противовирусни лекарства.
Голям ефект имат упражненията от страна на болния. Това са опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста. Масажът също е много удачен. Когато причината за парализата е тумор, се обмисля оперативно лечение. В изключително редки случаи, когато се докаже влошаване функциите на нервните влакна, може да се наложи оперативна декомпресия на нерва.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
