Болест на Паркинсон

AdminAdmin
Администратор
1k1460
Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е остро нервно дегенеративно и необратимо заболяване, което се причинява от разрушаването на черната субстанция и бледото тяло в мозъка. Заболяването се развива относително бавно, а средната възраст за проява е около петдесет и пет години.

Причини за болест на Паркинсон

Няколко са факторите, които се приемат за важни при развитието на болест на Паркинсон, един от тях е генетичният. Изследванията показват, че при всички заболели от Паркинсон се наблюдава семейна история на това заболяване.

За друг значим фактор се приема оксидативният стрес. Става въпрос за намаляване на естествените антиоксиданти в организма, които предпазват клетъчните структури от свободните радикали. Намаляването на тези антиоксиданти води до дегенерация на черната субстанция. Дефицитът на допамин също играе важна роля.

Симптоми при Болест на Паркинсон

Черната субстанция и бледото тяло са мозъчни структури, които отговарят за производството на допамин и за поддържане на мускулният тонус – понижаването му. Съответно в следствие на увреждането им се наблюдава повишаване на мускулния тонус и характерните симптоми.

Брадикинезия – болният се затруднява да изпълни волеви движения. Нормално автоматизираните движения се започват трудно. Лицевата експресия изчезва и лицето на болния започва да изглежда като маска, монотонна реч, губят се жестовете и възможността за самообслужване.

Статичен тремор – характерното треперене на ръката. Характерно е че при движение и по време на сън не се наблюдава, а при нервни състояния се засилва.

Други симптоми са ригидност (повишаване на мускулния тонус) и постуралната нестабилност (загуба на рефлекси).

Диагностициране на Болест на Паркинсон

Диагноза се поставя на база на проявените основни симптоми, като първият е тремор на ръката, но за поставяне на диагноза е нужен поне още един симптом от останалите.

Обичайно симптомите се проявяват първо в едната страна на тялото, а заболяването прогресира с между 7% и 10% на година. Пълна инвалидност настъпва след около четиринадесет години, като това е строго индивидуално и зависи и от провежданото лечение.

Съвременните методи като ядрено магнитен резонанс и компютърна томография значително подпомагат изключването на други заболявания.

Лечение на Болест на Паркинсон

Поради факта, че не е ясно какво причинява разрушаването на структурите в мозъка, следствие от което е болестта на Паркинсон, все още няма метод за излекуване от това заболяване. Методите за лечение са насочени към ограничаване на симптомите и забавяне (до колкото е възможно) развитието на заболяването.

За възвръщане на нормалните нива на допамин в организма се използват леводопа (Л-ДОПА) или допа антагонисти. В първия случай лекарственото вещество се превръща в допамин в структурите на мозъка и по този начин се набавят нужните на организма количества.

За лечение се прилагат психотерапия, която повлиява нарушенията в психологичните процеси и физиотерапия.

Развитие на Болест на Паркинсон

Липсата на лечение при Паркинсоновата болест води до бързо прогресиране, пълна инвалидност и в крайна сметка до летален изход.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest