Ракът на пикочния мехур е състояние, което представлява неконтролиран растеж и деление на клетките в мехура, спрели да се влияят от контролните механизми в човешкото тяло. В около 90% от случаите, раковите клетки се израждат от епителните клетки на мехура, като най-често дават своето начало от клетките в бъбреците, уретерите и част от уретрата.
Други познати форми на рака на пикочния мехур са дребноклетъчен карцином, саркома, лимфома и аденокарцином. Този вид рак представлява една от най-често срещаните форми на рак, засягащ пикочо-половата система. Засяга много повече мъже, отколкото жени и се открива във възраст между 60 и 65 години.
Рискови фактори за поява на рак на пикочния мехур
Продължително излагане на вредни химикали – хора, които работят в сферата на химическата индустрия, в производството на различни багрила, гуми, в обработването на въглища, алуминий и кожени изделия попадат в рисковата група за развитие на такъв рак.
Тютюнопушене – представлява един от най-важните рискови фактори, като той се счита за причина за рак при почти половината от заболелите. Според проучванията, пушачите имат два пъти по-голям шанс за развитие на рак на пикочния мехур. Рискът се увеличава с всяка една изпушена цигара и съответно намалява при отказването от тютюнопушенето. Въпреки това бившите пушачи имат завишен риск от развитие на рак. Доказано е, че в тютюневия дим има около 60 канцерогена, а според изследванията пушачите имат по-големи тумори, с по-злокачествен характер.
Други важни рискови фактори са прием на цитоксан при лечението на други ракови заболявания, облъчване с лъчи на малкия таз, хронични инфекции на пикочния мехур, генетична обремененост. Хора, които са имали случаи на рак в семейството, са по-застрашени от останалите.
Симптоми при рак на пикочния мехур
Най-характерният симптом на рак на пикочния мехур е появата на кръв в урината, състояние известно като хематурия. Хематурията може да бъде симптом за редица заболявания, не само за рак, но когато се касае за рак на пикочния мехур тя притежава определени характеристики: появява се на епизоди, няма постоянен характер, като спирането на кръвта за по-продължителни периоди може да заблуди болния, че се е излекувал; няма болки при уриниране; количеството кръв в урината може да варира – да бъде голямо, малко или да се открива само чрез микроскоп.
При болни, страдащи от карцином точно на мястото на пикочния мехур се наблюдават симптоми на дразнене в мехура – невъзможност за задържане на урината, парене при уриниране и често уриниране на малки количества урина.
В напредналия етап на рак на пикочния мехур вече се засягат и други органи. Симптомите тогава включват болки в областта на хълбоците, болки в костите – поради метастази; кашляне на кръв; загуба на тегло. Пикочният мехур е разтегнат и уголемен, което се дължи на запушване на изхода на пикочния мехур от тумора.
Диагностициране на рак на пикочния мехур
На първо място се прави изследване на урината, което може да потвърди за наличието на кръв в нея и да се потърсят и други причини, освен рак. Важно за правилното диагностициране е цитологичното изследване на урината. Взетата урина се центрофугира, след което се изследва под микроскоп за наличие на ракови клетки.
Ултразвуковото изследване може да открие раков процес в стената на мехура, докато компютърната томография и магнитният резонанс откриват малки по големина тумори и помагат за определянето на фазата на раковия процес.
Златният стандарт в диагностицирането на рак на пикочния мехур е цитоскопията. Тя представлява изследване, по време на което се вкарва уредът цитоскоп през уретрата в мехура. Уредът притежава камера, като чрез него може да се вземе биопсия от всеки един съмнителен участък.
Лечение на рак на пикочния мехур
Лечението на заболяването стандартно протича през няколко етапа – хирургична интервенция, лъчелечение и химиотерапия. Хирургичният метод е най-често използваният и може да се прилага при всички етапи на болестта. Различните видове хирургични интервенции включват: частична цистектомия – премахване на част от мехура; радикална цистектомия – премахва се целия пикочен мехур и околните му лимфни възли; трансуретрална резекция на тумора – туморът се изрязва или обгаря чрез вкарването на специален инструмент.
Лъчелечението се изразява в облъчване с лъчи с висока енергия, които убиват не само раковите, но и нормалните клетки. При малки тумори може да замести хирургичното лечение. По време на химиотерапията се използват медикаменти, които убиват раковите клетки.
Всички изброени методи притежават определени недостатъци, но прилагането им може да бъде животоспасяващо. Изключително важно за положителния изход от болестта е ранното откриване на рак на пикочния мехур, което е неизменно свързано с извършването на редовни профилактични прегледи. Трябва да се знае, че ракът на пикочния мехур във всяка една форма е напълно лечим, когато е открит навреме.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
