Задържане на урина представлява здравословен проблем, който се изразява в невъзможност за уриниране, въпреки че пикочният мехур е пълен.
Задържането на урина засяга предимно мъжете, които са предразположени повече към състоянието, за разлика от жените, които пък са предразположени към обратното състояние – изпускане на урина или инконтинеция. Задържането на урина е познато още ретенция и може да бъде изключително болезнен проблем, особено в острата форма, когато се наблюдава абсолютна невъзможност за изпразване на мехура.
Според редица изследвания задържането на урина е проблем основно при мъжете, като според статистиката се 9 мъже към 1 жена страдат от този дискомфорт. Смята се, че 3% от мъжете изпитва умерени до тежки симптоми, свързани със задържането на урина.
Факторите, които благоприятстват появата на задържане на урина, са хиперплазия на простатата, простатит, различни нерврологични смущения, травми или усложнения след оперативна интервенция в областта.
Симптоми при задържане на урина
Задържането на урина е състояние, което може да протече в остра и хронична форма. В острата форма се наблюдава силна болка в таза и зад пубисната кост, съпроводена от невъзможност за уриниране. Болезненото състояние може да се получи след продължително пътуване с автомобил, след дълго задържане на урина, запек, инфекция, прием на някои медикаменти или след хирургична намеса.
Хроничната форма на задържане на урина най-често е причинена от хиперплазия на простатата, при която се притиска уретрата и преминаването на урината е затруднено, а пикочният мехур е принуден да се бори в все по-голямото съпротивление, за да може да се изпразни напълно. Хроничното задържане на урина може да се дължи на мозъчни инфекции, диабет, камък в пикочния мехур, запек, обструкция на пикочните пътища и др.
Хроничното задържане на урина не предизвиква определени специфични болки, а се характеризира с постепенното отслабване на струята по време на уриниране. Пикочният мехур не успява да се изпразни напълно и след уринирането в него има остатъчна урина. С времето нейното количество нараства, като в някои случаи може да достигне до 2 и повече литра.
Остатъчната урина е опасен симптом, защото предразполага към инфекции, камъни в бъбреците и дори към инконтиненция. При задържане на урина, на което не се обърне внимание навреме, мехурът се преразтяга и с течение на времето се свива все по-трудно и по-трудно. В напреднал стадий на състоянието е възможно да се стигне до разширяване на бъбреците и уретрите, което да доведе до остра бъбречна недостатъчност или дори хронична такава.
Диагностициране на задържане на урина
При наличието на един или повече от горепосочените симптоми лицето трябва да потърси лекарска помощ, за да се избегнат по-нататъшни усложнения.
В повечето случаи диагностицирането на острото задържане на урина е лесна задача, защото опипването на мехура предизвиква болка и желание за уриниране. Това е състояние познато като мехурна топка – мехурът се вижда и напипва през кожата, защото е препълнен с урина.
За разлика от острата форма, хроничната може да премине незабелязано. Специалистът трябва да оцени проблемите с уринирането преди появата на острата задръжка, за да установи каква е причината за възникване на състоянието. Търсят се други свързани заболявания или прием на лекарства. Ехографското изследване е много ценно, защото бързо може да ориентира към диагнозата.
Лечение на задържане на урина
Двата вида задържане на урината изискват специално лечение, което трябва да бъде извършено от специалист уролог. След откриване на първопричините за състоянието той назначава терапия. Острата форма изисква бързото дрениране на пикочния мехур.
Това се извършва чрез поставяне на уретрален катетър или чрез цистофикс – тънка тръбичка, която се вкарва в пикочния мехур посредством малка дупка в коремната стена. Изборът на начин на дрениране трябва да се определи от лекуващия специалист.
Хроничната ретенция е специфично състояние, което има нужда от специфично за всеки пациент лечение, което е насочено към основната причина. Най-честото това е хиперплазията на простатата.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!