Свръхактивен пикочен мехур /СПМ/ представлява общо наименование, което е дадено на група уринарни симптоми. Състоянието не е заболяване.
Свръхактивният пикочен мехур се влияе от нервните сигнали, които мозъкът изпраща към пикочния мехур, създавайки необходимост да се изпразни, дори когато не е пълен. Друга възможна причина е дефект в мускулите на пикочния мехур, които са свръхактивни.
Рискът да се появят симптомите на свръхактивен пикочен мехур се увеличава с напредването на възрастта. Както мъжете, така и жените страдат еднакво от този проблем.
Жени, които са преминали менопаузата и мъже, които са имали проблем с простатната жлеза, са предразположени да изпитат свръхактивен пикочен мехур. В рисковата група влизат и хора, преживели неврологични заболявания.
Хранителните навици, които включват прием на повече кофеин, силни подправки и алкохол, могат да засилят интензивността на проблема.
Симптоми при свръхактивен пикочен мехур
Основните симптоми при това състояние включват: силен и внезапен порив за уриниране, който се определя като спешна необходимост от посещение на тоалетна; тревога, че няма да успее да стигне навреме.
Друг симптом при свръхактивен пикочен мехур е изпускането на урина, познато като инконтиненция. Най-често е породена от липса на време да се отиде до тоалетната.
Това състояние трябва да се разграничи от стрес -инконтиненцията, при която може да се изпусне течност при кашляне, кихане, физическо усилие или силен смях.
Честото уриниране е следващ симптом при това свръхактивния мехур. Човек, страдащ от този проблем може да отиде повече от осем пъти дневно. Според специалистите повече от осем пъти на ден е често уриниране. Честото събуждане през нощта за уриниране също е симптом.
Диагностициране на свръхактивен пикочен мехур
Поставянето на диагнозата свръхактивен пикочен мехур се извършва от специалист-уролог. За да може пациентът да помогне на своя лекар, той трябва да разбере по-добре своите индивидуални особености.
За тази цел три дни преди прегледа може да се води дневник, в който да се вписват позивите за уриниране и тяхната честота. Ако не се вземат навременни мерки, състоянието може да се задълбочи и да увреди не само самочувствието, но и психологическия комфорт.
Лечение на свръхактивен пикочен мехур
Съществуват редица методи за лечение, които могат да подпомогнат управлението на симптомите, които свръхактивен пикочен мехур предизвиква. Урологът определя дали ще назначи комбинация от тях или ще заложи само на едно.
Възможните методи за лечение на проблема включват специална диета, промени в начина на живот, медикаменти, които влияят върху мускулите на пикочния мехур, инжектиране на ботокс, упражнения и др.
Инжектирането на ботокс в пикочния мехур води до 50% намаляване на спешна необходимост от посещение на тоалетна при жени с умерена до тежка инконтиненция.
От менюто трябва да се изключат или ограничат храни и напитки като черен чай, кафе, какао и други кофеинсъдържащи напитки. Пикантни подправки и храни като уасаби, черен пипер, чили, лют червен пипер също трябва да се ограничат.
Захарта и изкуствените подсладители, цитрусовите плодове и киселите храни, газираните напитки, бирата и алкохолът трябва да се ограничат.
Свръхактивният пикочен мехур е напълно лечимо състояние. При навременно поставяне на диагнозата и адекватно лечение, симптомите се облекчават и човек възвръща нормалния си ритъм на живот.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
Прочети още за свръхактивния пикочен мехур.