Какво представлява неврастенията
Неврозите са заболявания на нервната система, които представляват функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да съществуват установени увреждания на нервната тъкан. Неврозите се разделят най-общо на три вида – неврастения, психастения и истерия.
Неврастенията представлява невротично състояние, при което има силно повишена нервна възбуда, но болният се изморява твърде бързо. Това е най-често срещаната невроза, при която умората е основен симптом. Причините за възникване на неврастенията са външни дразнители, които въздействат върху човека продължително и с голяма сила. Това са психични напрежения, постоянни нервни стресове, напрегната умствена дейност, битови и семейни конфликти, различни нереализирани желания, които оставят трайна следа в съзнанието на индивида.
Видове неврастения
Хиперстенна неврастения – при тази форма на заболяването преобладават проявите на възбуда: гневни реакции с неадекватен характер, избухливост, постоянно вътрешно напрежение, безсъние, което се изразява в трудно заспиване и повърхностен сън, стягащи болки в главата.
Хипостенна неврастения – проявява се в плачливост, потиснатост, твърде лесна уморяемост, невъзможност за концентрация, проблеми с паметта, постоянна и тъпа болка в главата. Заспиването е лесно, но сънят е твърде лек, с кошмарни сънища, болният не усеща ободряване след събуждането.
Смесена неврастения – наблюдава се прояви на симптоми, както от хиперстенната, така и хипостенната неврастения. Усещането за възбуда бързо изчезва и се заменя от потиснатост. Гневните реакции са заменени от чувство за безпомощност и безпричинен плач.
Симптоми при неврастения
Най-често неврастенията започва постепенно и напълно незабелязано. Една от основните прояви е раздразнителност, която се изразява във висока възбудимост и твърде лесна изтощаемост. Незначителни за нормалния човек дразнители предизвикват остра реакция у болния от неврастения. Болните се дразнят лесно, не понасят шума, твърде ярката светлина и болката.
Повишава се чувствителността на тялото към различните външни фактори, поради което болните се оплакват от световъртеж, шум в ушите, стягане на главата, усещане за болки в корема и сърдечната област.
Раздразнителността и избухливостта на болните се изострят силно при повторното въздействие на външните дразнители. Наблюдават се и вегетативни разстройства – обилно отделяне на пот, сърцебиене, пребледняване или зачервяване на лицето.
Въпреки че е налице повишена възбудимост, болният се изтощава лесно, усеща постоянна слабост и не е в състояние да върши своята работа.
Наблюдава се лесно отклоняване на вниманието. Усещанията за тъга и радост бързо се сменят, но и лесно отминават. Гладът нараства бързо, но отминава още в началото на храненето.
В някои случаи при мъжете се получава ерекция при най-малкото механично движение. Главоболие е често срещана проява на неврастенията. То се изразява в слабо, но постоянно и дразнещо стягане в главата, особено в областта на челото. Усилва се при напрежение. В редица случаи болните от неврастения развиват хипохондрия, която е провокирана от усещанията за дразнене в различни части от тялото.
Диагностициране на неврастения
Поставянето на диагноза неврастения може да се осъществи, когато няма данни за тревожни разстройства, вегетативни и депресивни заболявания.
Психологът трябва да се запознае много внимателно с индивидуалния случай, да изслуша оплакванията и симптомите на пациента, за да може постави диагнозата неврастения.
Лечение на неврастения
Лечението на неврастенията е комплексно. Първоначално специалистът трябва да обясни на болния причините за болестта, нейните прояви и ясно да се подчертае, че неврастенията е обратимо състояние. Психотерапията минава през различни етапи – от обикновено професионално отношение към ежедневни грижи, до използването на различни похвати, които имат за цел преустройването и превъзпитаването на личността.
Необходимо е да се предприемат мерки за оздравяване на семейната, трудовата и социалната среда на засегнатия индивид. Трябва да се отстранят всички неблагоприятни условия, които предизвикват неврозата. Трябва да се обърне особено внимание върху оздравяването на социалната среда на болния. Освен прилагането на психотерапия се прилагат общоукрепващи медикаменти и стимуланти.
Важно за болния е преминаването към друг режим на живот – честото пребиване на чист въздух сред природата, чести екскурзии, комбиниране на физически труд с откъсване от ежедневната среда. Физиотерапевтичните процедури също са много важни – вани, къпане в минерални бани, гимнастика и фрикции.
Болният трябва да поддържа постоянна връзка със своя психотерапевт, както и да спазва стриктно назначеното му лечение. Много важна е връзката със семейството, като всеки един член трябва да помогне с близост и подкрепа. Неврастенията е лечимо състояние, но само след провеждането на навременно и адекватно лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
