Какво е ендометриоза
Ендометриозата представлява заболяване на женската полова система, което засяга около 30% от жените по света. Изразява се в появата на тъкан, която притежава хистологична функция и структура на маточната лигавица, но се намира извън кухината на матката.
Наименованието ендометриоза произхожда от ендометриум, който от своя страна представлява лигавицата, покриваща кухината на матката. Разрастването на тъканта може най-често попада в съседните органи на матката – яйчници, тръби, перитонеум, в мускулите на матката, а в много редки случаи може да достигне червата, белия дроб и дори мозъка. Когато ендометриозата се образува в тръбите или яйчниците се обозначава като външна ендометриоза, а когато е в мускулите на матката – вътрешна.
Причини за ендометриоза
Съществуват четири основни теории за обособяването на нетипична ендометриозна тъкан. Точната причина за появата на заболяването не е уточнена.
Метастатична теория – менструалният цикъл е период, в който жизнени ендометриални клетки и вещества от ендометриалните жлези могат да се пренасят чрез кръвен и лимфен път. Благодарение на тази теория може да се обясни наличието на маточна тъкан в червата, белите дробове и другите органи.
Метапластична теория – въздействието на естрогени в организма може да предизвика метаплазиране на ендометриален епител.
Трансплатационна теория – в менструалната кръв се намират ендометриални клетки, които при особени условия /гинекологични интервенции/ могат да се разпространят върху различни огнища, които по-късно провокират възпаление.
Ембрионална теория – според тази теория ендометриозата възниква в първичен мюлеров епител, който се намира по повърхността на вагината.
Най-често спряганите рискови фактори за отключването на ендометриоза са нераждането на деца, аномалии в дължината на менструален цикъл, увеличаване на възрастта и фамилна анамнеза.
Локализации на ендометриозата
Няколко са най-често срещаните локализации, в които ендометриозната тъкан се разраства. На първо място това е т.нар. генитална ендометриоза, която обхваща матката и маточните тръби. Огнищата се намират в мускулите на матката, където се обособява под формата на малки кисти и разраствания. В този случай матката е увеличена, но не е засегната проходимостта на маточните тръби.
Втората локализация са яйчниците. Когато ендометриозата ги засегне, върху тях започват да се образуват кървави възли с големина до 10 мм. В голяма част от случаите ендометриозата навлиза във вътрешността на засегнатия яйчник. Чрез менструациите в яйчника се образува голямо кистозно образувание, което в някои случаи достига големина на юмрук. Кистите са изпълнени с тъмна и гъста плазма, поради което получават наименованието шоколадови кисти.
Ендометриоза в тазовата област представлява образуването на възли, които са разположени по повърхността на тазовия перитониум. Ендометриозата в маточната шийка е много трудно откриваема, поради което само колпоскопско изследване може да потвърди наличието й.
Друга локализация на ендометриозата е по външните гениталии. В този случай ендометриозните огнища засягат пъпа, пикочния мехур, дебелото черво.
Симптоми при ендометриоза
Най-често срещаните прояви на ендометриозата включват болки в областта на таза, особено преди или по време на менструацията; болка по време на полов контакт; наличие на кръв в изпражненията или урината; умора и появата на хронична болка в таза; безплодие; необичайно силна менструация или кървене извън цикъл; болезнено уриниране в дните на менструация.
Важно е да се знае, че някои жени с ендометриоза не проявяват никакви симптоми. Съществува много малка връзка между тежестта на проявите и степента на влошаване на заболяването. Жени в напреднал стадий може да нямат прояви, а диагнозата да се постави съвсем случайно. От друга страна жени с много малки ендометриозни възли може да изпитват ужасяващи болки.
Диагностициране на ендометриоза
Поставянето на диагнозата се извършва от гинеколог, който снема анамнезата и извършва преглед. Прегледът може да покаже наличието на образувания по яйчниците и матката. При множество сраствания жената изпитва болка при раздвижване на тазовите органи.
Най-точното диагностициране на заболяването се извършва чрез разглеждане на атипичните участъци, което изисква лапароскопско изследване. След извършването на лапароскопия специалистът може да най-точно да определи етапа, в който се намира ендометриозата.
Най-общо етапите са четири. При първия етап уврежданията са минимални, при втория са малки /наблюдават се няколко израстъка/; в третия етап има умерени поражения /дълбоки израстъци със сраствания/; четвъртия етап обособява сериозни поражения с множество сраствания.
Лечение на ендометриоза
Лечението се осъществява чрез медикаменти или оперативна намеса, като се вземат предвид възрастта на жената, желанието ѝ за забременяване и тежестта на ендометриозата. Недостатъкът на медикаментозното лечение се крие в невъзможността на препаратите да върнат назад уврежданията, които разрастването на лигавицата е причинила.
Единственият начин за отстраняване на израстъците и срастванията е операцията. По време на оперативната намеса, специалистите се стремят да премахнат само израстъците, за да може жената да забременее по-късно.
Ако първата операция не даде резултат, се налага назначаването на хистеректомия – отстраняване на матка, яйчници и фалопиевите тръби. Тази интервенция е много крайна, особено за жени в детеродна възраст. Поради това всяка жена трябва да извършва редовни профилактични прегледи, благодарение на които всички изменения да се открият навреме.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
