Какво е сепсис
Сепсисът представлява инфекциозно заболяване с полиетилогичен характер, за което е характерно наличие на първично огнище, попадане на болестотворни бактерии в кръвта и разнасянето им в други части на тялото. Сепсисът причинява полиорганно увреждане и има много лоша еволюция. Болният от сепсис не е заразен за околните хора.
Причините за възникване на сепсисис могат да бъдат всички видове гъбички и бактерии. В повечето случаи това са грам-негативните бактерии ентеробактер, серация, протеус, шигела, салмонела, псевдомонас и други. От грам-позитивните бактерии най-често срещаните причинители на сепсис са коринебактерии, стрептококи и стафилококи. В много редки случаи сепсисът може да бъде предизвикан от риксетии и неспорообразуващи бактерии. Представителите на гъбичките са кандида, криптококус и аспергилус. Вирусите не се приемат като причинители на сепсис.
Сепсисът е състояние, което може да настъпи както от ендогенно настъпление на бактериите, така и на екзогенен натиск. Това означава, че инфекцията може да настъпи поради вътрешни или външни на тялото причини.
Предразполагащите фактори за развитие на сепсис са старческата, неонаталната и кърмаческата възраст, различни заболявания /тумор, диабет, кардиопатия, пулмопатия и други/.
При възникването на сепсис в човешкия организъм се формира септично огнище. След определен период от време се развиват много септични метастатични огнища в органите, което причинява полиорганна недостатъчност.
Важна роля при сепсис имат бактериалните токсини. Това се ендотоксини или екзотоксини, които действат негативно върху централната нервна система и я увреждат.
Симптоми при сепсис
Състоянието протича с много и различни прояви. На първо място това е повишението на температурата, което в началото се изразява с втрисане, което се наблюдава няколко пъти в денонощието. Температурата достига до 40 и повече градуса и спада много рязко, което води до критични прояви на колапс и силно изпотяване.
Наблюдава се увреждане на общото състояние, което се характеризира с прогресиращо развиваща се интоксикация – пълен отказ на храна, отслабване, ставни или мускулни болки, пълна неподвижност. Понеже токсикацията се развива много бързо, болният е отпуснат и силно неадекватен.
Пораженията на нервната система се проявяват със симптоми на оток в мозъка – неспокойствие, хиперрефлексия, главоболие. Черният дроб и слезката се увеличават силно. Появяват се кожни обриви с различна локализация.
В първите дни на сепсис сърдечната дейност е силно ускорена, а самото начало може да се появяват гадене, повръщане, болки в стомаха и диария. Ако не се проведе лечение, в следващите дни настъпва увреждане на всички органи и системи. Сепсисът е много опасно състояние, което може да доведе до фатален край.
Диагностициране на сепсис
Поставянето на диагнозата се базира главно на клиничните данни на пациента.
Назначават се изследвания на кръвта и урината, които показват болестни изменения. Много важни за диагностичната цел в този случай са абдоминалната ехография, електрокардиограмата и рентгеновото изследване. За да се открие точния причинител на заболяването се прилага микробиологично изследване.
Лечение на сепсис
Болният трябва да се хоспитализира спешно, както и да се осигурят интензивно лечение и наблюдение. Етиологичното лечение се състои в назначаване на антимикробни средства, които могат да бъдат антимикотици и антибиотици; имуностимуланти и химиотерапия. За успокояване на болката се прилагат аналгетици и антипиретици. Много важен момент за здравето на пациента е лечението на мозъчния оток и острата бъбречна недостатъчност, както и коригирането на алкално-киселинното равновесие.
В много случаи се налага хирургичното отстраняване на гнойното огнище, което причинява сепсиса. Прогнозата на заболяването е много сериозна. Всяко едно забавяне на лечението може да бъде фатално. Когато настъпи полиорганна недостатъчност състоянието е необратимо.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
