Коксартрозата представлява хронично заболяване, което засяга опорно-двигателния тракт на човека. Обикновено измененията, причинени от коксартрозата водят своето начало от хрущялите, а на по-късен етап засягат костите и самия капсуло-връзков апарат на ставата. Сама по себе си коксартрозата засяга тазобедрената става – една от най-големите стави, която носи тежестта на тялото и играе много важна роля за правилната стойка и походка на човек.
Най-често срещаната причина за възникване на коксартроза е вродена дисплазия на тазобедрената става. Именно с този факт се обяснява и по-голямата заболеваемост от страна на жените. Освен вродените дефекти, причини могат да бъдат и прекарани възпалителни заболявания /артрит, разстройство в кръвообращението на бедрената глава, остеоартрит/. Такива заболявания могат да възникнат след счупвания и изкълчвания, както и нарушен метаболизъм.
Въпреки че коксартрозата може да възникне в резултат на много причини, в основата на появата й стои натоварването върху тазобедрената става и невъзможността на хрущяла да издържи прекомерните натоварвания. Възможно е дори при нормални натоварвания в областта да се стигне до артрозни промени, в резултат на причини като възпаления и обменни проблеми – диабет и подагра, както и на съдови изменения.
Според съвременните представи, коксартрозата възниква в резултат на механични несъответствия между натоварването на тазобедрената става и способността на хрущяла да издържи на създалото се натоварване.
Ставни изменения при коксартроза
Зоната на натоварване в тазобедрената става е между главата на ставата и срещуположния участък на ацетабулума /вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост/. Именно там промените в хрущяла са най-големи. Постепенно се загубва блясъка на хрущяла, с времето той потъмнява и изтънява.
Подлежащата кост се сплесква и деформира, в резултат на което възникват микрофрактури. В подхрущялната кост се появяват кистозни промени, запълнени със слузоподобна течност.
Кистозните изменения са причинени от некроза или навлизане на синовинална течност. В незасегнатата част на ставата промените настъпват по-късно, но и там уврежданията са същите, дори на по-късен етап. Характерно за коксартрозата е разрастването на костната тъкан под форма на различни костни израстъци, чиято големина и разположение варират. Ставната капсула също се удебелява, а мускулите се съкращават и преминават във фаза на трайно съкращение.
Симптоми при коксартроза
Главният симптом на коксартрозата е болката. В началния етап тя е слаба и преминава бързо. Появява се само при натоварване на ставата и сутрин при прохождането, но намалява и изчезва при състояние на покой. С напредване на болестните процеси тя се усилва, а степента на увредата не отговаря на характера и силата на болката. Болката придобива вече характерна локализация – по предната повърхност на ставата /в областта на гънката на слабините/. В някои случаи може да се усети и около седалищния нерв в задната става.
Вторият най-характерен симптом на коксартрозата е ограничената възможност за движение на ставата. Засегнатият човек не може да клекне, изпитвайки силни затруднения дори при обуване на обувките си.
С течение на времето болният човек започва да куца. Куцането се дължи на силната болка и именно заради това засегнатото лице се опитва да я облекчи, пренасяйки тежестта от болния към здравия крак. С течение на времето дегенеративните процеси в ставата причиняват скъсяване на засегнатия крайник и куцането вече не е породено от болката, а от разликата в дължината на двата крайника.
Диагностициране на коксартроза
За да се постави точната диагнозата лекарят назначава рентгенова снимка, благодарение на която може да се определи и самата първопричина за възникване на коксартрозата. При неясни данни от снимката се прави съпоставка с другата става.
Лечение на коксартроза
Лечението на коксартрозата е строго индивидуално, защото под внимание трябва да се вземат редица фактори – причина за възникване, степен на увреждания, възраст на болния, професия и пол. В началните етапи на коксартрозата се препоръчва консервативно лечение – продължителна почивка и ограничаване на натоварването в ставата, както и обезболяването й.
Благоприятно въздействие имат и физикалните средства като топлинни процедури, масажи и рехабилитация. В началните фази все още е запазена обвивката на хрущяла, което налага приемът на хондропротективни средства.
В напредналите етапи се назначава оперативно лечение. Понякога се прави ендопротезиране, което представлява смяна на тазобедрената става. Пациентът трябва да се запознае с всички предимства и недостатъци, които се крият в отделните видове лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
