Некрозата представлява местна смърт на тъкани в живия организъм, при което се наблюдава пълно прекратяване на техните функции. Некрозата е болестен процес, който може да настъпи веднага след увреждане на клетката, но може и да предшества бавно развиващ се процес на нарушение в обмяна на тъканите.
В тези случаи настъпват дегенеративни изменения, които характеризират бавната смърт на клетките и се определят като некробиоза. Продължителността на този период не е еднакъв. Той зависи от редица фактори – състоянието на клетките в момента на въздействие, силата на увреждащия агент и др. Некрозата засяга не само клетките, но и еластичните и колагенни влакна.
Причини за некроза
Причините за възникване на некрозата са твърде различни. Те могат да предизвикат некрозата чрез пряко въздействие върху тъканите или косвено – чрез нарушения на циркулацията или на метаболизма в тях. Възникването на некрозата зависи от силата и продължителността на действието на причинителя; реактивността на организма; увреждането на състоянието на организма под влияние на инфекциозни или други заболявания; промени в имунната активност; непълноценно хранене.
Причините за некрозата могат да се обединят в няколко основни групи:
Физични фактори – термична, лъчиста и електрическа енергия, травма. Действието на тези фактори може да бъде пряко /изгаряне, смачкване/ или косвено – нарушаване на циркулацията или чрез дълбоки смущения в обмяната на веществата.
Биологични фактори – токсични вещества от бактерии, насекоми и вируси; алергични реакции.
Химични фактори – имат екзогенен или ендогенен произход. Екзогенните химични фактори включват основи, соли на тежки метали, различни киселини и др. Ендогенните фактори включват редица нормални секрети от жлезни органи, попаднали обаче на неподходящо място; азотни продукти на обмяната на веществата при заболявания на бъбреците.
Исхемични фактори – дължат се на нарушения в циркулацията, които водят до прекъсване на притока на кръв към тъканите.
Видове некроза
Физиологична некроза – получава се при тъкани и клетки, които се обновяват непрекъснато. Подобен вид некроза представлява умирането на ериртроцитите след тяхното остаряване, умирането на покривните и епидермалните клетки на мукозите и серозите.
Суха некроза – развива се в тъкани, бедни на тлъстини и течности, но богати на белтъчини, които коагулират. В резултат на това некротизираната тъкан става плътна с жълто-сив или мътен бял цвят.
Влажна некроза – получава се в тъкани, които по начало са богати на течности и некоагулиращи се вещества. Под въздействието на хидролитичните клетъчни ензими некротизираната тъкан се разтапя и разводнява, в резултат на което се получава в полутечна кашеста маса.
Гангрена – това е вид некроза, при която засегнатите тъкани имат допир с външната среда, причиняваща допълнителни изменения върху тъканта. В зависимост от характера на промените разпознаваме суха и влажна гангрена.
Симптоми при некроза
Некрозата е патологичен процес, който може да предизвика цялостно изменение на организма, което клинично се появява при конкретни заболявания – инфаркт на миокарда, гангрена на белия дроб. Понякога некрозата може да бъде съставна част от друг болестен процес – възпаление, алергия и др. В редица случаи некрозата не причинява клинични симптоми поради силно изразените регенераторни процеси от страна на съхранилата се част на засегнатата тъкан или орган.
Диагностициране на некроза
Ранното диагностициране на некроза е от изключително значение за провеждането на успешно лечение. Диагностичните подходи се изразяват в назначаване на редица изследвания, които имат за цел откриването на некрозата. Много често диагностицирането се подпомага от извършване на рентгеново изследване.
Лечение на некроза
Лечението на некроза може да отнеме значителен период от време. В началото може да се приложат различни медикаменти, но като цяло лечението зависи от вида на некрозата, тежестта на уврежданията и общото състояние на пациента. От важно значение е ранното поставяне на диагнозата и навременното започване на подходящо лечение. Пациентът стриктно трябва да спазва лекарските препоръки.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
