Дисплазията е болестно изменение в тялото, което може да засегне различни негови части и органи. Най-често срещаните дисплазии засягат шийката на матката, тазобедрените стави и бъбреците. Дисплазията е лечимо състояние, но задължително условие е да се установи навреме, преди да настъпят необратими изменения.
Дисплазия на шийката на матката
Дисплазията на шийката на матката представлява абнормно клетъчно изменение, което настъпва при репаративни прояви на клетъчния епител /най-често след възпалителен процес/. Дисплазията се развива на граничната зона между плоския и цилиндричния епител на маточната шийка.
Характерен симптом за наличието на дисплазия и ранен карцином на маточната шийка е кръвотечението /най-вече след полов акт/. Причината е механичното травмиране на видоизменения епител на маточната шийка от контакта с пениса.
Дисплазията се разделя на лека, умерена и тежка, в зависимост тежестта на отклоненията. При леката форма на дисплазия абнормните клетки заемат само базалните, долни слоеве. При умерената форма около 2/3 от епителния слой е видоизменен. При тежката степен на дисплазия почти всички клетки са атипични.
Слоевете с добре изразена дисплазия изглеждат по-тъмни поради увеличения брой хиперхромни ядра. Тежката степен на дисплазия преминава в карцином ин ситу. Важно е да се отбележи, че дисплазията е обратим процес, особено ако бъде хванат навреме. От друга страна оперативното лечение на карцином ин ситу води до пълно излекуване.
Ежегодните профилактични прегледи са задължителни, с оглед ранното откриване и своевременното лечение на преканцерозните изменения на маточната шийка.
Дисплазия на тазобедрената става
Дисплазията на тазобедрената става е дефект, който е обусловен от редица условия и причини. Факторите, които причиняват дисплазията на тазобедрената става могат да бъдат както генетични, така и на околната среда. Едно от негативните влияния на околната среда, което може да допринесе за дисплазия е реакцията на бебето към майчините хормони по време на бременност.
Други рискови фактори са неправилната позиция на бебето в утробата, ниски нива на амниотична течност, семейна история на заболяването, неправилно отглеждане на новороденото бебе. При много деца не се установяват никакви симптоми, а ако възникнат такива, те се изразяват в скъсяване на крайника, разлика в седалищните и бедрени гънки, пространството между краката може да изглежда по-широко от нормалното.
Диагностицирането на дисплазията става чрез физически преглед и ултразвуково изследване. Ако бъде открита рано, дисплазията подлежи на пълно излекуване. Около 90% от новородените с дисплазия на тазобедрената става се възстановяват напълно
Бебето не бива да се повива, а да се облича в по-широки дрехи, така че неговите крачета да са свободни.
За да се оформи правилно тазобедрената става, краката трябва да бъдат разтворени настрани и сгънати леко в колената – тип „жабче“. Бебето не бива да се носи с една ръка, защото съществува значителен риск от изоставане в развитието на става и дори изкуствено предизвикване на дисплазия.
Дисплазия на бъбреците
Бъбречната дисплазия представлява вродена аномалия на бъбреците, за която е характерно наличието на примитивни нефрони и елементи на хрущялна тъкан и мезенхим в бъбреците. Понякога могат да се открият кортикални кисти в бъбреците. Дисплазията води до силно увреждане на бъбречната функция. Когато дисплазията засегне и двата бъбрека, резултатът е възникване на ранна бъбречна недостатъчност.
Диагногнозата на бъбречната дисплазия се поставя с помощта на абдоминална ехография, урография или сцинтграфия. Лечението на дисплазията на бъбреците е симптоматично – прави се всичко възможно да се облекчат болките и негативните прояви. При хронична бъбречна недостатъчност пациентите трябва да бъдат подложени на диализа и бъбречна трансплантация.
Дисплазия на млечната жлеза
Дисплазията е атипично разстразстване, а факторите които могат да предизвикат дисплазията на млечната жлеза са много. Това могат да бъдат нарушения в хормоналния статус, възпаление на яйчниците, диабет, затлъстяване, стрес, аборт, ранна първа менструация и късна менопауза, бременност в късна възраст, кратък период на кърмене или липса на такъв.
Откриването на дисплазия на млечната жлеза в ранен етап е важно условие за успех на лечението. Ако дисплазията се открие в късен етап или жената не се лекува, може да се стигне до рак на гърдата. Поради тази причина освен профилактични прегледи, всяка жена трябва да си прави прегледи на гърдите сама, и при всяка нередност да потърси лекар. Не всяка промяна е рак, но само лекарят може да потвърди това.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
