Киселините, както и всички химични съединения, се класифицират като органични или неорганични. Органичните киселини са животински и растителни. В допълнение към водорода, органичните киселини винаги съдържат кислород, въглерод и най-малко един друг елемент.
Нуклеиновите киселини и аминокиселините са органични. Други органични киселини са оцетната и лимоновата. Намира се и в цитрусовите плодове, като къпини и касис; таниновата киселина (танин); мравчената киселина, която се среща при насекомите и растенията; млечната киселина - основна съставка на киселото мляко; олеинова киселина, основа на животински мазнини и растителните масла, както и в оксаловата киселина, в ревен, спанак и други ядливи растения.
Органичните киселини се използват като хранителни добавки, в производството на лекарства, при боядисването и избелване на кожа, както и в производството на различни химични вещества.
При обикновени температури, най-чистите киселини са твърди. Много от тях обаче могат да са течности, а малцина и газове. Някои киселини, като например циановодородната киселина (циановодород), са смъртоносна отрова.
Органичните киселини се използват като модел за изучаване на въздействието на чревната микрофлора по отношение на хранене и обмяна на веществата. Също така, органичните киселини са сред кандидат-заместителите на антибиотиците, тъй като спомагат за добрата смилаемост. Подобно на антибиотици, късоверижните органични киселини също имат специфична антимикробна активност.
Органичната киселина таурин пък е от изключително значение за сърдечно-съдовата система, развитието и и функционирането на скелетната мускулатура, ретината и централната нервна система. Съдържа се главно в черните чайове.
Етановата органична киселина пък е по-известна в кулинарията като оцетна. Използва се главно като подправка, но и в органичния синтез.
Висшите алканови киселини, също органични, под формата на соли, влизат в състава на някои мазнини и се използват при производството на сапун.
