Викащите-полудели-говорещи си сами хора са навсякъде. Понякога и ти можеш да се усетиш иначе нетипичното за теб повишаване на тона.
Вече е съвсем нормално хората да имат неадекватно поведение. Шофьорите отиват на работа всеки ден с цветущи псувни, нервничене и бибиткане. Нужни са максимум пет минути на една опашка, за да започне някой да мърмори на твърде висок глас.
Понякога този човек си самата ти. Все повече хора по улицата и градския транспорт си говорят сами. Не се минава и ден да не ти вдигнат кръвното на работа, а изрази, като "Направиха ме луд! " и "Тоя нормален ли е? ! ", "Скъсаха ми нервите! " и "Тя не е добре с главата! " са ни на езика всеки ден, за всяка ситуация.
Простото обяснение за колективното полудяване са кризата, стресът на работното място и затрудненото финансово положение на повечето хора. Статистиката по отношение на психичното здраве звучи сериозно - близо 160 000 българи страдат от различни психични и поведенчески разтройства.
Друга важна причина за масовото лудване е липсата на информация по отношение на това кога да обърнем внимание на психичното си здраве, както и практиката да потърсиш професионалист, ако усетиш, че си твърде изнервен.
В България, ако отидеш на психолог с проблем и оплакване и приятелите ти разберат, те веднага ще ти лепнат етикет, като "мръднал". Българско творение е фразата: "Защо да ходя на психиатър, като имам приятели? ".
Надъхваме се да се справим сами, да не обръщаме внимание. Но иначе всички сме добре и не се замисляме, че подобни прояви могат спокойно да бъдат симптоми на нещо по сериозно. Най-честите отклонения, при които се търси терапевтична помощ, са панически пристъпи и разстройства, депресия и посттравматични стресови разстройства, например след трагични и стресови преживявания.
Това са проблеми на днешното общество, белязано от забързаните дни и все по-нарастващите изисквания на средата към всеки един от нас.
На всеки се случва да "яхне метлата", нормално е, но дали можем сами да разберем кога наближава опасната зона? Специалисти обясняват, че това до голяма степен зависи от степента на себепознание. Ако периодът на негативни емоции и настроение е по-продължителен, трябва да намериш източника на проблемите и ако това не помогне - не е срамно да потърсиш помощ от психолог.
