Уремията представлява обща интоксикация на организма, която настъпва вследствие на бъбречна недостатъчност – остра или хронична. Острата бъбречна недостатъчност от своя страна е биохимичен и клиничен синдром, който се проявява с внезапно отслабване на бъбречните функции.
Хроничната бъбречна недостатъчност се развива при наличие на хронични бъбречни заболявания – хроничен пиелонефрит, нефросклероза, поликистоза на бъбреците и др. Освен това уремия може да се появи от недостиг на витамин D, спазване на високо протеинова диета, задръжка на урина, хепатит В, камъни в бъбреците и др.
Патогенезата на уремията все още не е напълно уточнена. Смята се, че причината е в задържането на азотни вещества в кръвта и преди всичко на уреята, откъдето идва и наименованието на заболяването.
Обаче вкарването на големи количества урея в кръвта на опитни животни дава само част то симптомите на уремия. Друго предположение за възникването на уремията е, че при бъбречната недостатъчност редици фенолови съединения – фенол, индинол, скатол, индикан и др. Те се образуват в червата, но се излъчват чрез бъбреците.
Някои специалисти отдават специално значение на задържането на магнезиеви и калиеви соли. При бъбречна недостатъчност се получават смущения в алкално-киселинното равновесие на организма, а в кръвта се задържат кисели продукти и се развива ацидоза. Нарушава се и излъчването на солите, а в резултат на всички описани нарушения в кръвта се появяват явления на автоинтоксикация.
Симптоми при уремия
Първоначалното болните започват да се оплакват от умора, отпадналост, главоболие, загуба на апетит. С течение на времето отслабват твърде много поради консумиране на собствените белтъци. При уремията се засягат различни системи в тялото, но на първо място заемат симптомите от страна на храносмилателната система.
Болните се оплакват от сухота в устата и силна жажда, която не се утолява с приема на течности. Езикът е сух и се усеща уринозен дъх, който е резултат от превърната в амоняк урея под действието на бактериалната флора в устата. Безапетитието се влошава с всеки изминал ден. Появява се гадене, което понякога преминава в повръщане.
Появяват се симптоми и от страна на нервната система. Засегнатите са вяли, отпуснати и апатични. Главоболието се засилва и в един момент става непоносимо. Сухожилните рефлекси са засилени – появяват се потрепвания на определени мускулни групи, а понякога и гърчове на мускулите и прасците.
Кожата на болните от уремия е суха, появява се сърбеж, който предизвиква разчесвания. Интоксикацията поразява и кръвотворната система. Появяват се хронична анемия и левкоцитоза, а в напредналите случаи се нарушава образуването на тромбоцитите.
В напредналите фази може да възникне бъбречна еклампсия, която се изразява в пристъпи на тонично-клонични гърчове със загуба на съзнание. Пристъпът на еклампсия започва с тоничен гърч на мускулатурата, спиране на дишането и загуба на съзнание. Може да се наблюдават временна пареза, загуба на зрението и слуха.
Диагностициране на уремия
Поставянето на диагнозата се извършва на база анамнезата на пациента и назначаването на изследвания на кръвта и урината, които показват промяна в нормалните показатели. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри са прогнозите за изход от състоянието.
Лечение на уремия
На първо място трябва да се отстрани етиологичния фактор за възникването на уремията. Взависимост от причината се назначава и подходящо лечение. Острата уремия вследствие на остра нефроза или остър нефрит може да изчезне след възстановяването на бъбречните функции. В много случаи се прилага хемодиализа. За съжаление хроничната уремия обикновено се развива много прогресивно и завършва със смърт.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
