Белият дроб е изключително важен орган в човешкото тяло, в който се извършва газовата обмяна, а венозната кръв се превръща в артериална. Двата бели дроба са разположени в кухината на гръдния кош. Големината на белия дроб зависи от дишането - при вдишване се увеличава, а при издишане намалява.
Белодробният оток представлява масивно навлизане на течност от белодробните капиляри в алвеоларното пространство и интерстициума. Белодробният оток е често остра, а понякога хронична животозастрашаваща болестна картина, при която настъпва остра декомпенсация на белия дроб, обусловена от рязкото покачване на белодробното капилярно налягане с увеличаване на серозната течност в интесциналната белодробна тъкан, алвеолите и бронхиолите. Съществуват два вида белодробен оток – кардиогенен и некардиогенен.
Различни са причините за възникване на белодробен оток. Кардиваскуларните причини включват сърдечен инфаркт, сърдечна недостатъчност, предозиране на инфузионни разтвори. Централните причини за белодробен оток са инсулт, черепно-мозъчни травми, мозъчни кръвотечения.
Белодробният оток може да бъде предизвикан от токсични агенти – кислород, въглероден окис, уремия, хероин, дразнещи газове. Алергичните прични се изразяват в алергичен шок, прием на определени агенти; физикални – престой на голяма височина, намаляващо тъканно налягане при пункция на големи плеврални изливи.
Симптоми при белодробен оток
Белодробният оток често започва напълно внезапно. Понякога появата му може да се предшества от ларингеално дразнене, дразнеща кашлица и тежка диспнея. Водещите симптоми на белодробен оток са силно изразена ортопнея /задух, появяващ се в легнало положение, който изчезва от 3 до 5 минути, след като болния се изправи или седне/, тахипнея, хрипове и дразнеща кашлица.
В началото хриповете се чуват от разстояние, а с напредване на състоянието могат да се чуят само при доближаване на ухото до устата на болния.
Болните много често принудително стоят в изправено или полуседнало положение, оставяйки краката си да висят надолу. Много често са неспокойни и облени в пот, оплакват се от напрежение в гърдите. Когато настъпи влошаване на болестната картина се стига до силен задух, цианоза, кашляне на пенести храчки.
Диагностициране на белодробен оток
При преглед се чуват дребни до едри влажни хрипове. Сърдечните тонове могат да бъдат припокрити от пулмонални шумове. Често се установява синусова тахикардия и тахиаритмия.
При рентгенологично изследване в ранен стадий на състоянието се установява разширяване на пулмоналните съдове в горните полета, както и продълговати, петнисти засенчвания по долните полета. С цел изключване на миокарден инфаркт се прави ЕКГ.
Лечение на белодробен оток
За да се намали кръвния обем на белия дроб, горната част на тялото се поставя по-високо. Прилага се венозна вазодилация чрез нитроглицерин и нитрати. При неспокойни пациенти се прави седиране чрез морфин или валиум.
При токсичен/алергичен белодробен оток се дават кортикостероиди. След вдишването на дразнещи газове незабавно трябва да се проведе профилактика с кортикостероиди под формата на спрей. Важно е да се знае, че токсичният белодробен оток може да настъпи внезапно, след изтичане на латентен период до над 12 часа.
При белодробен оток, вследствие на голяма надморска височина се дава кислород, а пострадалият се пренася на по-малка надморска височина, където му се оказва симптоматично лечение.
Когато белодробният оток е предизвикан от инфаркт или други сериозни заболявания, фокусът на лечението трябва да бъде насочен към първопричината.
Отокът на белия дроб е изключително сериозно състояние, което изисква спешна лекарска намеса. При появата на гореизброените симптоми потърсете квалифицирана помощ.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
