Предсърдното мъждене е най-често срещаният анормален ритъм на функциониране на сърцето. То контрахира (бие) и изпомпва кръвта с редовен ритъм, вариращ около 60 удара в минута. Това прави по един такъв на всяка секунда. Сърцето може да бие и по-бързо или по-бавно с по-кратък или по-дълъг интервал между два отделни удара, но във всеки случай интервалът между два удара е константен.
Редовният ритъм възниква в резултат на постоянни електрически импулси, които „пътуват” през сърцето и са причина мускулът да се свива. При предсърдно мъждене електрически импулси са нередовни и зачестени, което води до това сърцето да бие неравномерно и обикновено много бързо. С подобно медицинско състояние са диагностицирани годишно общо половин милион души само в САЩ.
Нормално функциониране на сърцето
Сърцето има четири кухини. Горните две камери са на предсърдията, а долните две камери са по-големи. Кръвта се връща обратно към сърцето, съдържаща ниски нива на кислород и високи на въглероден диоксид. Тя се влива в дясното предсърдие, а след това в съседната дясна камера. Кръвта я изпълва, а след от там се изпомпва към белите дробове, където се снабдява с кислород и отделя въглероден диоксид.
След това кръвта преминава от дробовете до лявото предсърдие и в съседната лява камера. Свиването му изпомпва допълнителна кръв в лявата камера, а тя впоследствие се съкращава и изтласква кръвта към останалата част на тялото. Сърцебиенето (пулсът), който ние усещаме, е в резултат от свиването и функционирането на камерите.
Те трябва да доставят достатъчно кръв към тялото, за да може то да работи нормално. Кръвният обем, който се изпомпва зависи от няколко фактора. Най-важният от които е скоростта на свиване на сърцето (сърдечният ритъм). Когато сърдечната честота се увеличава, тогава се изпомпва повече кръв. Също така сърцето помпа повече кръв при всеки удар, когато предсърдието контрахира и запълва камерите с допълнителна кръв точно преди те също да се съкратят.
С всеки удар на сърцето електрически импулс преминава през електрическата система на сърцето. Той кара мускулите на предсърдията и камерите да се съкращават и да изпомпват кръв. Електрическата система на сърцето се състои от SA възел (синоатриален възел) и AV възел (атриовентрикуларен възел) и специализирани тъкани в предсърдията и камерите, които "дирижират" протичането на импулсите.
Възелът SA е електрически пейсмейкър на сърцето. Той е малък участък от клетки, разположени в стената на дясното предсърдие. Честотата, с която възелът освобождава електрическите сигнали определя скоростта, с която сърцето бие. Импулс преминава от SA възела чрез специални тъкани на предсърдието и в AV възела. Той от своя страна служи като електрическо предавателна станция между предсърдията и камерите. Електрическите сигнали от предсърдията трябва да преминат през AV възел, за да достигнат до камерите.
Електрически импулси от SA възел предизвикват предсърдията към съкращаване и изпомпване на кръвта в камерите. После те се придвижват през AV възела, за да достигнат до камерите, „пътувайки” през специалните тъкани, като ги карат да се съкращават. При едно нормално функциониращо сърце, скоростта на предсърдно свиване е същата като скоростта на камерната контракция.
В покой честотата на електрическите импулси, които произтичат от възел SA е ниска, а сърцето бие в долната граница на нормата (60 до 80 удара в минута). По време на тренировка, физическа и емоционална възбуда честотата на освобождавания на импулси от възел SA се увеличава, с което се повишава и скоростта, с която сърцето бие.
Функция на сърцето при предсърдно мъждене
По време на предсърдно мъждене електрическите импулси не се генерират единствено от SA възела. Вместо това те идват от други части на предсърдията. Тези необичайни освобождавания на сигнали са бързи и нередовни и могат надвишат 350 в минута. Това довежда до неефективни контракции на предсърдията. В действителност те вибрират повече, отколкото да работят правилно синхронизирано, което намалява способността на предсърдията да изпомпва кръвта в камерите.
Бързите и нередовни електрически импулси от предсърдията, които след това преминават през AV възел и в камерите, ги води до неравномерно и (обикновено) бързо свиване. Контракциите на камерите може да стигнат средно 150 на минута, което е много по-бавно в сравнение с темпото, което има в предсърдията.(Камерите не са в състояние да се свиват 350 пъти в минута). Дори при средна скорост от 150 пъти в минута, камерите не могат да имат достатъчно време, за да се запълнят максимално с кръв преди следващата контракция (особено без нормалното свиване на предсърдията). По този начин предсърдното мъждене намалява количеството на кръвта, изпомпвана от камерите, поради бързото темпо на свиване и липсата на нормални предсърдни контракции.
Сърдечна честота при предсърдно мъждене
При едно сърце, което бие нормално, скоростта на камерната контракция е същата като честотата на предсърдното свиване. В предсърдното мъждене, обаче, скоростта на камерната контракция е по-малка в сравнение с тази на предсърдното свиване. Темпото на камерното съкращаване при предсърдно мъждене се определя от скоростта на предаване на предсърдно електрическите импулси през AV възела.
Някои от по-възрастните хора имат бавен пренос на импулси през AV възел поради нарушаване на нормалното му функциониране. Когато развият предсърдно мъждене, сърдечният ритъм остава нормален или по-бавен от нормалното. Ако заболяването на AV възел напредне, те могат да имат прекалено забавяне на сърдечната честота, което да наложи поставянето на постоянен пейсмейкър, за да се повиши степента на камерните съкращения.
Фактори и симптоматика при предсърдно мъждене
Напредналата възраст, развитието на различни сърдечно-съдови нарушения, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и други заболявания са предразполагащ фактор за получаването на предсърдно мъждене. Злоупотребата с алкохол може също да се явява риск за излизане от синусов ритъм. Симптомите, които предхождат предсърното мъждене при пароксизмалната форма са: сърцебиене, виене на свят, чувство на страх и обреченост и полиурия.
