Синусовият възел представлява важна част от възбудно-проводната система на сърцето. Той играе роля на естествен пейсмейкър или водачът на сърдечния ритъм. В синусовия възел възникват импулсите на възбуждане, последвани от провеждането и достигането им на правилното място – работния миокард. Клетките на съкратителния и проводния миокард също притежават свойство на спонтанна възбудимост.
Синусовият възел е разположен в дясното предсърдие. Нормално в него се зараждат импулси с определена честота – в рамките на 60 до 100 удара в минута. Тази честота е обозначена като синусов ритъм. При покой той е един, а при определени обстоятелства като натоварване, стрес, синусовият ритъм се увеличава под въздействието на нервната система.
Състояния на синусов ритъм под 60 удара или над 60 удара в минута се обозначават като синусова брадикардия и синусова тахикардия.
Болест на синусовия възел представлява промяна в неговата функция, която води до интервали на ниска сърдечна честота и сърдечни паузи, които са последвани и от периоди на тахикардия. Тези ритъмни нарушения могат да бъдат асимптомни, но могат да причинят сериозни усложнения, които са заплаха за здравето и влошават качеството на живот.
Болест на синусовия възел включва болестни нарушения като синусов блок /неспособност за провеждане на импулса по проводната система/, синусов арест /невъзможност за произвеждане на импулс/ и синусова брадикардия, която обикновено е редувана с тахикардия.
Болест на синусовия възел обикновено възниква при хора след 70 годишна възраст, във възраст с дегенеративните изменения на тялото. За възможна причина за болест на синусовия възел се смята исхемична болест на сърцето. Други заболявания, които смущават нормалната дейност на възела са хемохроматоза, амилоидоза, системни заболявания на съединителната тъкан.
Симптоми при болест на синусов възел
Симптомите, които се наблюдават при болест на синусовия възел се проявяват с обща слабост и твърде лесна уморяемост, които се дължат на намаления сърдечен дебит. В редки случаи може да се стигне до сърдечна недостатъчност, както и намаляване на мозъчното оросяване. Симптомите в тези случаи са световъртеж, замайване и дори загуба на съзнание.
Последните усложнения се дължат на по-големите сърдечни паузи, които са провокирани от липсата на зараждане на импулс в синусовия възел или невъзможността за провеждането му по проводните пътища. Обикновено усещането за сърцебиене съпровожда епизодите на тахикардия. По време на предсърдно мъждене и трептене се създава възможност за тромбообразуване.
Диагностициране на болест на синусов възел
За поставянето на диагнозата болест на синусовия възел необходими са данни от клиничната картина и регистрирани промени в електрокардиограмата. Сред основните критерии за откриването на болест на синусов възел са брадикардия в състояние на покой с честота под 60 удара в минута; наличие на синусов блок и синусови паузи на 2 секунди; не на последно място невъзможност за достигане на 70-80% от предвижданата сърдечна честота при максимално физическо натоварване.
Лечение на болест на синусов възел
Лечението на болест на синусов възел се състои в поставянето на пейсмейкър. Апаратът се поставя с минимално инвазивна процедура.
При избора на пейсмейкър лекарят трябва да подходи според индивидуалната ситуация – дали трябва да се пейсират само предсърдията или предсърдията и камерите. За да се коригират настъпващите аритмии се предписват антиаритмични средства.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
