Митралната стеноза представлява стесняване на митралната клапа в сърцето, което води до ограничаване притока на кръв към лявата сърдечна камера. Това се дължи на засегнатата клапа или самия клапен апарат. Митралната клапа е разположена между лявата сърдечна камера и лявото предсърдие, а основната ѝ функция е да позволи на кръвта да навлезе еднопосочно в лявата камера, без да има възможност да се върне обратно.
Когато митралната клапа се стесни, се наблюдава нарушено изтласкване на кръвта от лявото предсърдие към лявата камера. Това повишава разликата в налаягането между двете сърдечни кухини. Митралната стеноза е най-честият придобит клапен порок, който засяга по-често мъжете.
Причини за митрална стеноза
Най-често срещаната причина за митрална стеноза е ревматизмът. Много често човекът дори не подозира, че страда от ревматизъм. Митралната стеноза възниква още на втората година след появата на ревматизма, а първите симптоми могат да се развият и след 15-20 години.
Ревматизмът представлява опасно системно възпалително заболяване, което засяга сърцето, ставите, кожата и дори централната нервна система. Причината за ревматизма е инфекция с бета хемолитичен стрептокок.
Не е изключено митралната стеноза да бъде и вродена, да е последствие от автоимунни заболявания, ревматоиден артрит, лупус. Митрална стеноза може да се развие и при злокачествени заболявания.
Симптоми при митрална стеноза
Симптомите при митрална стеноза обикновено се появяват за първи път през 30 или 40-та година от живота на човек. Голяма част от болните въобще не са изпитвали ревматична треска в миналото.
Те нямат симптоми в положение на почивка и покой, но само в ранните етапи на заболяването. Когато митралната стеноза продължи да се развива без лечение, симптоми започват да се и появяват и при покой.
Факторите, които водят до увеличаването на сърдечната честота, са силна анемия, треска, извършването на упражнения, силно вълнение, бременност, предсърдно мъждене. Те са опасни, защото могат да предизвикат задух.
Първите симптоми се изразяват в суха кашлица и задух при извършването на физически усилия, поява на нощен задух. Ако е налице предсръдно мъждене, симптомите се обострят. Когато се разкъсат малки белодробни съдове, може да се наблюдават храчене на кръв.
Ако сърдечната недостатъчност е в дясната страна на сърцето, се наблюдават отоци в краката, студени крайници, тежест и подуване на стомаха, по-силно изразена умора.
В редки случаи се наблюдават болка в областта на гърдите и дискомфорт. Сърцебиенето при митрална стеноза може да означава предсърдно мъждене. Понякога именно то е първият симптом на заболяването.
За да може да се получи по-добра представа за отделните етапи на развитие на заболяването, Нюйоркската кардиологична асоциация е разделила болните в 4 основни клас. Болните в първи клас нямат оплаквания при нормалната физическа активност, а налягането в белодробната артерия е нормално.
Болните във втори клас изпитват задух и умора при извършване на физическо усилие, налице е белодробен застой. При болните в трети клас вече е налице силено ограничен физически капацитет при нормални действия, в покой няма задух. Последният четвърти клас се характеризира с умора в покой и изчерпан физически капацитет.
Диагностициране на митрална стеноза
Поставянето на диагнозата митрална стеноза се извършва на база провеждане на преглед и някои изследвания. Важна диагностична стойност имат рентгенографията на гръдния кош и ЕКГ. ЕКГ показва наличие на обременяване на лявото предсърдия. При провеждане на рентгенография на гръдния кош се вижда и промяна в сърцето.
Основният метод за диагностицирането на митралната стеноза е ехокардиографията. Благодарение на нея се прави оценка на сърдечните кухини, миокарда и настъпващите промени. При съмнения за исхемична болест се назначава коронарография.
Лечение на митрална стеноза
Тъй като основната причина за развитието на митрална стеноза е ревматизмът, то лечението се състои в прилагане на специфичен бета-хемолитичен стрептокок. Следва профилактично лечение със специфични средства за ревматизъм, а преди извършването на операции трябва да се прави профилактика с антибиотици.
Когато митралната стеноза е съчетана с белодробен застой, се прилагат диуретици и се налага задължително ограничаване на солта. При всички положения различните проблеми, свързани с митралната стеноза, се лекуват със специфични медикаментозни средства.
Целта на медикаментозната терапия е да намали следващи случаи на ревматична треска, да намали симптомите на белодробния застой, да предотврати образуване на тромби.
Когато е налице прогресираща сърдечна недостатъчност, се налага оперативно лечение. При тежка митерална стеноза се прави клапно протезиране.
Митралната стеноза може да се развива безсимптомно за много дълъг период – 15-20 години, но продължителността на живота след появата на сърдечна недостатъчност е много кратка – около 7 години. Затова е изключително важно митралната стеноза да бъде открита и лекувана навреме.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
