Бронхиолитът представлява възпаление на най-малките въздухоносни пътища на белия дроб наречени бронхиоли. Бронхиолите се стесняват, вследствие на което се намалява достъпът на кислород до белодробните алвеоли – местата, където кислородът преминава от атмосферния въздух в кръвта.
Бронхиолитът се среща предимно при деца до 2-годишна възраст. Причините за това заболяване най-често са вируси, като първо място заема респираторно-синцитиалния вирус, а в по-редки случаи грипни и парагрипни вируси, риновируси. Причинители на заболяването могат да бъдат и бактерии – Микоплазма и някои хламидии.
Бронхиолитът се предава по въздушно-капков път, чрез образуването на микроскопични капчици при кашляне и кихане на болния, съдържащи инфекциозния причинител.
Рискът от бронхиолит е по-голям при деца под 3-годишна възраст; при преждевременно родените; при появили се след раждането здравословни проблеми; при слаб имунитет; при бебе, което е поставяно под апаратно дишане.
Симптоми при бронхиолит
Първоначалните симптоми при бронхиолит много наподобяват онези, с които сме свикнали да се сблъскваме при обикновена настинка – суха кашлица и запушен нос, липса на апетит и температура между 37.5 и 38 градуса.
След около два-три дни обаче, симптомите започват да се влошават. Кашлицата вече става постоянна, дишането се учестява, става по-тежко и се чува хриптене. Сърдечната честота се повишава, храненето е силно затруднено, кърмачето дори отказва да се храни.
Коремът е подут в резултат на избутването на коремните органи от разширения бял дроб. При задълбочаващото се намаление на кислородно съдържание в кръвта може да се стигне до замъглено зрение и дори гърчове.
Диагностициране на бронхиолит
Поставянето на диагнозата се извършва предимно на базата на прегледа и разпита на майката. Прави се рентгенография на белия дроб, при която се установява завишена прозрачност и разширение на белодробните граници с избутване на диафрагмата надолу. При част от пациентите се забелязват точковидни уплътнения по белия дроб, които имат вид на начална форма на пневмония.
Провеждат се кръвни изследвания, при които рядко се установява леко до умерено завишение на показателя скорост на утаяване на еритроцитите. Кръвно-газовият анализ открива понижено кислородно съдържание в кръвта и повишено съдържание на въглероден двуокис.
Понякога във връзка с настъпилите дихателни нарушения се налага бронхиолитът да се разграничи от пневмония и някои други подобни състояния.
Лечение на бронхиолит
Лечението на бронхиолит задължително се провежда в болнична среда. Назначават се кислородна терапия, венозни вливания на глюкоза и физиологичен разтвор, кортикостероиди и антибиотици срещу потенциална вторична пневмония.
Грижите на родителите също са много важни. На първо място трябва да се стимулира храненето на бебето. Тъй като дишането му е затруднено, то бързо се отказва от сученето, затова трябва да му се предлага мляко на по-кратки интервали от време.
Ако се храни с адаптирано мляко или вече преминава към захранване с твърди храни, може да му се дава и вода. Така ще се избегне дехидратирането на организма. Ако бебето е над 4-месечна възраст, за понижаване на високата температура се дава парацетамол, но само по указание на педиатъра.
При липса на лечение процентът на смъртност е доста висок. При значителна част от децата, които са преболедували бронхиолит по-късно се проявява и бронхиална астма. За да се предотврати разпространението на вируса, трябва да се поддържа висока хигиена. Микроорганизмите, които причиняват бронхиолит оцеляват в продължение на 6 часа при попадане в определена контактна повърхност.
Превенция на бронхиолит
За съжаление, все още не е открит ефективен начин за предпазване от тази коварна болест. Кърменето обаче е фактор, който си заслужава да се спомене, защото по този начин детето придобива антитела от майката.
Адекватното захранване също играе важна роля, защото от плодове и зеленчуци малкият организъм си набавя витамини, които не се съдържат в кърмата. Детето задължително трябва да се предпазва от вдишване на студен въздух, както и на сух или прекалено топъл /изсушават се лигавиците/.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
