Нормалното развитие на човешката личност може да бъде нарушено в редица направления, всяко едно от които засяга една или повече сфери – интелектуални възможности, характер, ценностно отношение и др. Психопатията представлява дисхармонично или абнормно изградена личност, която се отличава с разстройства и определени отклонения в нагонната, емоционалната или волевата дейност, при напълно запазени интелектуални възможности.
Поради тази причина основните трудности в поведението на личностите, страдащи от психопатия, произлизат от намалената способност за адаптация към живота и нормалното приобщаване в междуличностните отношения и обществото като цяло. Оттук произхожда и твърдението, че психопатът е човек, който сам се измъчва от своето положение или измъчва околните.
Психопатията възниква като резултат на вродена или придобита в ранното детство непълноценност на нервната дейност. Тя се формира под влиянието на неблагоприятни психогенни ситуации и социални влияния /особено неправилно възпитание/.
Психопатията не е психично заболяване. Тя представлява неправилно развитие, а в нейното протичане няма начален стадий, стадий на разгънато заболяване и изход. За съжаление психопатните особености се запазват през целия живот. Периодически се усилват или отслабват, не изчезват напълно.
Видове психопатия
В зависимост от преобладаването на един или друг симптом съществуват различни класификации на психопатията.
Параноидно разстройство на личността – на тези хора е присъща прекомерна чувствителност, злопаметност и изопачено възприемане на действителността, тълкуване на обноските и реакциите на околните като враждебни и оскърбителни. Тези хора се отличават с едностранчиво мислене, недоверие, егоцентризъм, недостатъчна пластичност на психичната дейност.
Шизоидно разстройство на личността – характеризира се с патологична затвореност и необщителност, откъснатост от външния свят, а всички изживявания са насочени към собствения духовен мир. Присъща на такъв човек е неспособността за изживяване на радостни емоции, безразличие към похвали и критики, гневливост, понижени сексуални интереси, склонност към фантазиране и ексцентричност.
Импулсивно разстройство на личността – проявява се с неочаквани и импулсивни реакции без оглед на възможните последствия. Настроението е твърде непостоянно, капризно и непредвидимо. Емоционалните реакции варират в диапазона на гняв и ярост, до изблик на топли чувства.
Асоциално разстройство на личността – конфликтност, антисоциални постъпки, обвиняване на околните за собствените постъпки, липса на чувство за вина, агресивност, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения.
Ананкастно разстройство на личността – известно е още като себенеуверена и психастенна психопатия. Характерните прояви са нерешителност, мнителност и несигурност, измъчване от постоянни съмнения. Страдащите от това разстройство на личността премислят многократно нещата, присъщ им е перфекционизъм, педантизъм и празно предъвкване на нещата. Понякога имат нужда да планират всички детайли от близкото и далечно бъдеще, но не се съобразяват с промените в действителността.
Анксиозно разстройство на личността – характеризира се с постоянен страх, напрежение и тревога, мрачни предчувствия, стеснителност и малоценностни преживявания. Тези хора имат силно желание да се харесат на околните. Поради натрапчивата необходимост от несигурност и безопасност, се води ограничен стил на живот.
Разстройство на личността със склонност към психологична зависимост – тези личности страдат от прекалена подчиняемост и отстъпчивост, поради което стават зависими от околните. Те предпочитат други да поемат отговорност за техните важни постъпки. Характерни за тях са отпуснатост, уморяемост и ограничена работоспособност, както и намалена психическа издръжливост.
Хистерично разстройство на личността – разделя се на три основни групи /невроза, психопатни и психогенни психози/. В основата на тези три групи състояния са характерните черти на показност, демонстративност, театралничене, драматизиране на собствените оплаквания. При засегнатите лица се установява пропаст между амбициите и желанията и действителните възможности. Едни от тях сами си вярват на собствените фантастични разкази, а други твърде умело си служат с тях за користни цели.
Симптоми при психопатия
Психопатията се проявява в патологични черти на характера, неуравновесеност и дисхармония на личността. Сред личностите с психопатия се срещат хора с различно интелектуално развитие, някои от тях са високонадарени. За съжаление дори високият интелект не може да коригира психопатния характер, а обикновено се наблюдава точно обратното – психопатията се отразява на мисленето, правейки го едностранно и субективно.
Диагностициране на психопатия
Диагностицирането на психопатията става все по-трудно и трудно, имайки се предвид тенденциите на съвременната психиатрия за стесняване на обема на това понятие за сметка на псевдопсихопатиите или психопатоподобните състояния на невротичните развития.
Важна роля в диагностиката играе психологичното изследване. Основен метод в диагностиката на отклоненията на личността е Минесота тест. Той дава възможност за очертаване на разстройството в рамките на включените в състава му скали за измерване на хипохондрия, истерия, депресия, параноя, шизоидия, хипомания.
Проблемите в личностното развитие могат да бъдат доловени чрез използването на проективни личностнови методи. Твърде трудно е разграничаването на неправилната структура на личността от невротичното развитие.
Лечение на психопатия
Лечението на психопатията е трудна задача, която изисква много време и упоритост. Провежда се терапия от психатър, който се запознава подробно с отклоненията в личността на пациента. Психопатията трябва да се лекува навреме, защото в някои случаи психопатът е способен на опасни за обществото действия. За съжаление дори и при най-доброто проведено лечение, психопатията може да се проявява цял живот, в по-голяма или по-малка степен. В голяма част от случаите се назначават медикаменти.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
