Разстройствата на личността, наричани още психопатия, са модели на поведение, които се разграничават от нормата. Хората, които страдат от тях, търпят значителен срив в социалния си живот.
Хората с личностни разстройва не виждат нищо странно в модела си на поведение, но създават напрежение с присъствието си за всички останали.
Отклонението от общоприетата култура, начин на мислене, чувства и отношение към другите влияе на почти всяка сфера от живота на страдащия. При него са засегнати нервно-психологичеките връзки, които определят нетипичните му реакции.
За сметка на това обаче психопатите притежават високи креативни качества и интелигентност, с които са в състояние на създават непреходни шедьоври.
Видове разстройва на личността
- Параноидно личносто разстройство – характеризира се със силна чувствителност към собствените неуспехи. Параноидните личности са злопаметни и отмъстителни. Те дълго помнят нанесените обиди и са прекалено мнителни към околните, търсейки в думите им оскърбление, заради което са настроени прекалено враждебно;
- Диссоциално личностно разстройство (социопатия) - при него личността влиза в сблъсък със социалните норми. Социопатът не може да поддържа трайни взаимоотношения с друг човек. Напълно игнорира чувствата на другите и има нисък праг на поносимост, като често е физически агресивен. Личността е неспособна да изпитва вина;
- Нарцистично личностно разстройство – при него личността е убедена, че неговите желания и живот са най-важни. Лицето, което страда от нарцисизъм, преувеличава своите постижения и особености, обсебено е от външния си вид, вярва, че е най-специалното и уникално същество на Земята и се интересува единствено от себе си;
- Шизоидно личностно разстройство – то се характеризира с емоционална отчужденост и ограничена способност в изразяването на чувства. Лицето е напълно безразлично към похвалите и критиките на другите, като предпочита да се усамотява. Няма желание да създава приятелски или каквито и да е други взаимоотношения;
- Хистрионно личностно разстройство - личността е склонна да драматизира нещата, които ѝ се случват, преувеличава в изразяването на чувствата си и театралничи. Стреми се винаги да бъде център на вниманието и търси признанието на околните. Угажда единствено на собствените си интереси и лесно се обижда;
- Зависима личност - това са онези личности, които се страхуват от всяка форма на отговорност. Те имат нужда някой да се грижи непрекъснато за тях, изпитват ирационален страх от раздяла и изоставяне, заради което често отстъпват пред желанията на другите. Не могат да се справят дори с най-малкия проблем в ежедневието си;
- Емоционална нестабилност – за това личностно разтройство за характерни черно-белите разсъждения. Личността няма стабилно поведение и взаимоотношения с околните като се люшка между двете крайности. Човекът няма реална представа за себе си, а настроението му често се сменя.
Диагностициране на личностни разстройва
При диагностицирането се използва т.нар. оценъчен метод. При него тестово се измерва дали изследваната личност се отклонява от средностатистическите норми. Нормата е единствено психологическа и следи поведението на индивида в социална среда.
Причини за личностни разстройства
Все още се изучават причините за поява на личности разстройва, а основните теории към момента са 2 - наследствената следа и мозъчни увреждания. Изследванията са показали, че възпитанието от поколение на поколение предава конкретни черти на характера.
Определен модел на поведение в дадена среда създава един тип личности и този отпечатък носи всеки, попаднал в семейството.
Друга теория за появява на личностни разстройва е мозъчно нарушение, което предразполага появата им. Неврологичното увреждане се появява още в ранното детство и е свързана с ранима мозъчна тъкан. В този случай личностното разстройство е съпроводено с чести епилептични припадъци.
Лечение на личностни разстройства
Лечението на личностни разстройства започва се с когнитивно-поведенческа терапия при психотерапевт. Препоръчителна е индивидуалната терапия, тъй като хората с разстройства на личността са склонни да обсебват групата.
Целта на терапевта е да открие факторите, които отключват отклоненията от нормалното поведение. Използват се т.нар. Роджерсови техники, които предвиждат емпатично изслушване и безрезервно приемане от страна на терапевта. С това се цели самите пациента да се научат на разбиране, емпатия и търпимост към чуждата гледна точка.
При терапията се откриват положителните страни на лицето, като терапевта го насочва към тяхното реализиране в ежедневието за сметка на отрицателните му страни.
