Параноята представлява психично състояние, при което пациентът изпитва необоснован страх и често бива разтревожен. Като цяло параноята не е причина за нарушения в когнитивните функции, но пък може да породи изопаченото възприемане на действителността.
В действителност недоверие изпитват много от съвременните хора, но то не се изразява по един и същи начин и невинаги е причина за посещение на специалист.
Така например при първоначално общуване с непознато лице е нормално да изпитваме повишена недоверчивост и дори известна тревога, но ако тези чувства перманентно съпътстват нашето ежедневие и ни пречат както на социалните контакти, така и на извършването на служебни задължения, е необходимо да проведем консултация със специалист.
Симптоми за параноя
Параноята се появява с течение на години и в началото почти нищо не подсказва за нейното наличие. С времето обаче пациентът започва да става все по-конфликтен, отдръпнат, недоверчив, подозрителен, лесно обидчив, непрощаващ, враждебен, страхлив. Без да има основателен повод, болният се чувства преследван или заплашен.
Той трудно се адаптира към промени както в личен план, така и на работа. Пациентът, страдащ от параноя, не се отпуска и винаги усеща неудобство при социални контакти. В същото време той има усещането, че винаги е прав във всички ситуации и е склонен да търси грешките в околните лица, но не и в себе си.
Причини за параноя
Учените все още не са напълно сигурни, от какво точно е причинена параноята, но според предположенията им това психично разстройство може да бъде повлияно от различни предпоставки.
Смята се, че появата на параноичен страх може да се дължи на травма, преживяна в детските години. Това на по-късен етап може да окаже сериозно влияние върху мислите и усещанията на възрастния индивид. В други случаи детето, може да не е преживяло травма, но да е възпитавано от своите родители, така че да изпитва страх от всичко ново и непознато.
Според някои учени генетичните фактори също биха могли да станат първопричинители на параноя. Тази зависимост обаче не е напълно доказана.
Има достатъчно данни обаче, че засилената употреба на наркотични вещества и алкохол също води до поява на завишена подозрителност и ирационален страх. Подлагането на голям стрес в по-напреднала възраст също може да отключи параноя.
Понякога параноята може да е признак, съпровождащ физическо заболяване. Според специалистите загубата на слуха, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и болестта на Хънтингтън са едно от тези състояния, при които понякога се наблюдава подобно психично състояние.
Видове параноя
- параноидна шизофрения - при това състояние болният има налудничави мисли, придружени от слухови халюцинации. Заедно с това това той е убеден, че бива преследван от околните или пък непрестанно се чувства като жертва на заговор. Това е много сериозна форма на параноя и освен отдръпнати и необщителни болните могат да станат агресивни към останалите хора;
- налудничаво разстройство - при тази разновидност на параноята пациентът като цяло има трезво поведение, но пък проявява маниакалност по отношение на един болезнен за него въпрос. Така например той може да вярва, че има някакво заболяване и въпреки че лекарите са отрекли диагнозата, в която той се съмнява, неговите страхове продължават да го тревожат;
- параноидно разстройство на личността - при този вид параноя лицата са недоверчиви към останалите, но все пак могат да намерят своето място в обществото и да извършват коректно служебни дейности.
Диагностициране на параноя
За да се постави диагноза параноя засегнатото лице, трябва да потърси помощ от психолог или психиатър. За жалост, много често болният не си дава сметка за сложността на своето състояние и отказва да се консултира със специалист. Това, от своя страна, може да доведе до задълбочаване на страховете и тревожността у пациента.
Ако обаче болният все пак реши да проведе консултация с лекар, медицинското лице ще разговаря подробно с него, за да установи дали наистина става въпрос за параноя и от какъв характер е тя. След това ще се наложи болният да започне лечение.
Лечение на параноя
Самото лечение на параноя е комплексно и зависи от различни фактори. Ако параноята не е чак толкова сериозна, тя може да бъде излекувана и само с посещение на терапевт. Участвайки в терапиите, пациентът малко по малко ще започне да се отпуска и да се освобождава от безпочвените си страхове. Същевременно ще се сдобие и със значими социални умения, за да може по-лесно да общува с околните.
Ако параноята на болния е много сериозна, се налага той да приема медикаменти, които да му действат успокоително. Употребата на някои антипсихотични лекарства също допринася са притъпяването на най-осезаемите симптоми на параноята. Ако пациентът отказва да започне лечение и започне да става опасен за близките си, се налага той да бъде хоспитализиран.
