Гангрената е медицински термин, който се използва за да се опише смъртта на определена площ от тялото. Некрозата на тъканите се развива, когато е спряно кръвообращението на засегнатата част, в резултат на различни процеси, като инфекция, съдови промени, заболяване или травма. Гангрената може да засегне всяка една част на тялото, но най-често се получава в пръстите на краката, ръцете, както и в самите крайници.
Видове гангрена
Суха гангрена – причинена е от намаляването на притока на кръв в артериите. Запушването на кръвоносните съдове настъпва бавно, за месеци или дори години. Поради тази причина организмът има време да реагира със защитна реакция и да изолира умиращата тъкан от съседната здрава тъкан. Сухата гангрена често се наблюдава при хора със запушване на артериите /атеросклероза/, при диабетици, в резултат от повишените нива на холестерол, тютюнопушене, генетични и други фактори.
Влажна гангрена – развива се като усложнение на непочистена рана. В резултат от настъпилата бактериална инфекция се получава подуване, което причинява внезапно спиране на притока на кръв. Прекратяването на притока на кръв улеснява нахлуването на бактерии и тяхното размножаване, защото белите кръвни клетки не могат да достигнат засегнатата част. Газовата гангрена е част от влажната гангрена, причинена от бактерии, известни като клостридии. Те се развиват само в отсъствието на кислород. Когато клостридиите започнат да растат, те произвеждат отровни токсини и газ, затова състоянието се нарича газова гангрена.
Симптоми на гангрената
При сухата гангрена първи се засягат най-периферните части от крайника, като пръстите и ходилата. В началото те са непоносимо болезнени, а силата им е толкова голяма, че единствено приемът на наркотични аналгетици би овладял болката. След известно време болката отминава и засегнатите места започват да губят чувствителност и придобиват мумифициран вид – кафяв или черен цвят, намаляване на обема на тъканта. Наблюдава се рязко отграничаване на болните места от околната здрава тъкан, няма миризма. Общото здравословно състояние на засегнатия човек е запазено и ако сухата гангрена не се трансформира във влажна, състоянието не е животозастрашаващо.
Влажна гангрена – кожата придобива синкав цвят, става на петна. Често се образуват мехури, които са пълни със серозна течност. Влажната гангрена има изключително бързо развитие, тъканите се разлагат гнилостно, за кратко време участъкът с гангренозни изменения придобива големи размери.
Локалните промени в засегнатото място са съпроводени с обща интоксикация, повишение на температурата, ускоряване на пулса. Това състояние е животозастрашаващо.
Диагностициране на гангрена
Диагнозата обикновено се базира на клиничните симптоми. В случаите на влажна гангрена се правят тестове за определяне на причините за заразяването на тъканта, вида на гангрената и степента на инфекция.
Рентгеновите лъчи или ядрено-магнитният резонанс се правят, за да се види колко далеч е напреднала некрозата на тъканта. Кръвните изследвания, както и вземането на материал от засегнатите места обикновено се правят, за да се определи инфекциозният агент и да се назначи подходящата антибиотична терапия. При сухата гангрена, съдовите хирурзи препоръчват ангиография, за да се види степента на текущата артериална загуба на кръв към тъканите.
Лечение на гангрена
Лечението на гангрена зависи от нейният вид и степента на разрастване на инфекцията. Във всички случаи на влажна гангрена е необходимо незабавно лечение, докато само в някои от случаите на сухата се налага спешна медицинска намеса. Лечението на двата вида гангрена обикновено включва хирургия, медицинско лечение, поддържащо лечение, терапия и рехабилитация.
Сухата гангрена се лекува от хирург, който премахва мъртвите тъкани. Колко тъкан ще се отстрани, зависи само от степента на достъпност на кръвопотока към другите тъкани. Често пациентът се лекува с антибиотици, за да се предотврати инфекцията на останалата жизнеспособна тъкан. Пациентът може да получава и антикоагуланти за намаляване на кръвосъсирването.
Влажната гангрена трябва да се лекува по спешност. Хирургът трябва да отстрани мъртвите и умиращите тъкани. Когато това частично отстраняване не е достатъчно и има опасност от разнасяне на инфекцията се прибягва до ампутиране на крайника. В същото време се прилагат и интравенозни антибиотици, обикновено комбинация от два или повече вида, за да се убият анаеробните бактерии. Вътрешната гангрена също изисква операция, за да се премахне гангренозната тъкан. Някои пациенти могат да развият сепсис, затова се налага задължително болнично наблюдение. При болни с отрязан крайник се назначава рехабилитационна терапия.
Предпазване от гангрена
Предпазването от външни травми, измръзвания, спиране на тютюнопушенето са важни фактори за ограничаване на възможността от развитие на гангрена. Един от най-добрите начини за предпазване е хората с диабет да поддържат нивата си на глюкоза и да правят чести проверки на краката си за признаци на зачервяване или инфекция.
Пациентите с диабетна невропатия /изтръпване на крайниците/ трябва да следят състоянието им всеки ден. Когато човек получи рана или изгаряне трябва незабавно да предприеме мерки за тяхното лечение. Това е особено важно при хора с диабет, васкулит или увредена имунна система.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
