Флегмонът представлява гнойно остро възпаление в съединителнотъканните структури на кожата, което се характеризира с неприятно зачервяване и подуване в засегнатата област.
Причината за това са попаднали бактерии, като най-често става въпрос на стафилококова или стрептококова инфекция. Флегмонът може да е резултат и от абсцеси на потни жлези.
В началото течността в инфекциозното огнище е серофиброзна, а на по-късен етап придобива гноен характер. Гнойта е миризлива и рядка, съдържа некрозирали части от засегнатите тъкани. Първо се засяга съединителната тъкан, а по-късно започват да некротизират сухожилията, мускулите, нервите и кръвоносните съдове в областта.
Когато некрозира артерия се наблюдава спукване на стената и кръвоизлив. Ако човекът е с много слаба имунна система, а причинителите са силно агресивни се наблюдават флегмони без гной, при които тъканите са сухи. Тези флегмони обаче са най-опасни, протичат много тежко и често завършват фатално.
Причини за флегмон
Причините, които водят до развитие на флегмон, могат да имат общ и локален характер. Към общите причини спадат кахексия, алкохолизъм, бъбречна недостатъчност и заболяване от диабет.
Локалните причини, които могат да причинят флегмон, са проблемно кръвоснабдяване в облатта, травми и твърде грубо премахване на превръзки.
Симптоми при флегмон
Симптомите при флегмон са изключително тежки, понякога по-сериозни и от тези при абсцес. Все пак тежестта им зависи от размерите и мястото на инфекцията, причинители и общото състояние на организма.
Първо се появяват червенина по кожата и оток, като с течение на времето кожата става лъскава и изпъната, започва да се усеща болка. На по-късен етап кожата придобива тъмен цвят.
Ако флегмонът се остави без лечение на този етап, болестният процес започва да се развива бързо и некрозата обхваща както дълбоките тъкани, така и самата кожа. Тя започва да изтънява и се образува фистула, през която изтича гной с неприятен мирис.
В този етап започват да се наблюдават и симптомите от общ характер, като първият от тях е повишаването на температурата. Появяват се безсъние, липса на апетит, главоболие, сух език, обща отпадналост.
Когато флегмонът се отвори и гнойта изтече, симптомите намаляват. Ако обаче той се лекува неправилно, е възможно да се получат сериозни усложнения като кръвоизлив, абсцеси, тромбофлебит и други.
Видове флегмон
Флегмон на устната кухина – причинява се от наранявания, остеомиелит, зъбни инфекция. Протича с повишаване на температурата, зачервяване на кожата, подуване на регионалните лимфни възли. Говорът е затруден, а преглъщането е изключително болезнено. Езикът е задебелен с тъмни налепи.
Флегмон на главата – също протича с повишаване на температурата, зачервяване, оток на кожата, болка в областта на възпалението. Това са характерните симптоми за повърхностен флегмон. Когато флегмонът е дълбок, се наблюдава некроза на съединително-тъканната обвивка на главата и обвивката на костта.
В редки случаи е възможно да настъпят изключително сериозни усложнения, каквито са менингит и абсцес. Флегмонът на главата най-често се причинява от наранявания, фурункули или остеомиелит.
Флегмон на крайниците – протича по характерния начин със зачервяване и оток в резултат на събралата се гной. Причинява се от инфекции, усложнения на диабета и наранявания.
Диагностициране на флегмон
Поставянето на диагнозата флегмон трябва да се извърши възможно най-бързо, за да се предотврати разпространяването на инфекцията и предизвикването на животозастрашаващи усложнения.
Прави се преглед на засегнатото място, възможно е да се назначат и някои изследвания, които да потвърдят диагнозата. Симптомите на пациента и кръвната картина, при която се откриват повишени левкоцити, помагат за диагностичния процес.
Лечение на флегмон
Лечението на на флегмон, който е още в начален стадий и не се наблюдава сериозно гнойно съдържане, е консервативно. Това означава, че се назначават медикаменти, а болният се оставя да почива на легло. Прилага се топлина в засегнатия район под най-различна форма, която подпомага за отшумяване на възпалителния процес.
Когато флегмонът е гноен и има голямо количество гной, веднага трябва да се назначи операция. Правят се дълбоки разрези, през които излиза гнойното съдържание. Това е задължително условие за лечение, защото събралата се гной може да предизвика редица усложнения. След изтичането на гнойта се назначават и антибиотици, които имат за цел да излекуват инфекцията.
Ако болестният процес продължава въпреки назначеното лечение и възникне опасна инфекция, може да се наложи ампутация на засегнатия крайник с цел спасяване на живота на болния.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
