Чувате мелодията на реклама на дамски превръзки... и изведнъж тя се загнездва в мозъка ви. Опитвате какво ли не, но песента се „върти“ непрекъснато и нищо не е в състояние да я спре.
Пускате друга музика, провеждате няколко телефонни разговори, почиствате основно банята, изчиствате съзнанието и дори медитирате. Упорито и влудяващо, часове наред натрапчивата мелодия продължава да запълва ума ви. Опасявате се, че никога няма да успеете да се отървете от досадния звук.
Мелодиите от рекламните послания по телевизиите са най-честите паразитни мелодии, които смущават хората. Причина за това е, че в рекламите обикновено се използват припевите на популярни и лесно разпознаваеми хитове, с цел подсилване на интереса от страна на зрителите.
Хората много по-лесно запомнят припевите, а не целите песни. Причините са няколко – обикновено музиката в тази част на песента е най-мелодична и лесна за запомняне, повтаря се по няколко пъти, текста е най-лесен и хармоничен в сравнение с останалата част от песента, никой не си прави труда да запомни останалите куплети.
Това става усещане за незавършеност на действието в мозъка ни и той се опитва да го компенсира като непрекъснато се връща към него и се опитва да го „завърши“, обикновено чрез повтаряне на припева.
Музикалния психолог д-р Айра Хайман от Западния вашингтонски университет смята, че е открил решение на този необичаен проблем. Според него най-лесния начин да се избавим от натрапчива мелодия, която часове наред си припяваме, е да се опитаме да се зачетем в интересна книга или да се съсредоточим върху решаването на анаграми.
Тестовете, които д-р Хайман и екипа му са провели върху повече от четиристотин доброволци, е показал, че решаването на анаграми е далеч по-ефективно от решаването на судоку или сложни математически задачи. Участниците в изследването е трябвало да решават различни задачи, на фона на популярни хитове на Лейди Гага, Бийтълс и Бионсе.
Резултатите от тестовете е показало, че прекалено трудните математически задачи или судоку не дават положителен резултат в борбата с натрапчивите мелодии, защото се получава своеобразно „прегряване“ на мозъка в желанието му да се справи едновременно с двете задачи.
По-леките задачи, като преминаването през хартиен лабиринт или решаването на ребуси не били достатъчно занимателни, за да успеят да отклонят вниманието на мозъка от мелодията.
„Разковничето в борбата с паразитните мисли и мелодии е в намирането на златната среда“, е мнението на ръководителят на проведеното изследване д-р Хайман, „трябва да се съсредоточите върху нетривиални, необичани за вас задачи, които обаче не са прекалено сложни.
Така мозъкът ви ще стане по-малко възприемчив към натрапчиви мисли или мелодии. Разбира се, към това трябва да се подходи индивидуално, защото когнитивните (познавателните) способности на хората се различават. Надеждата на учените е резултатите от тези изследвания ще могат да се използват успешно в борбата с някои видове мании или състоянията на повишена тревожност.
